Corinthios I 14
1 Sectamini charitatem, aemulamini spiritualia: magis autem ut prophetetis.
Следвайте любовта; но копнейте и за духовните дарби, а особено за дарбата да пророкувате.
2 Qui enim loquitur lingua, non hominibus loquitur, sed Deo: nemo enim audit. Spiritus autem loquitur mysteria.
Защото, който говори на непознат език, той не говори на човеци, а на Бога, защото никой не му разбира, понеже с духа си говори тайни.
3 nam qui prophetat, hominibus loquitur ad aedificationem, et exhortationem, et consolationem.
А който пророкува, той говори но човеци за назидание, за уважение и за утеха.
4 Qui loquitur lingua, semetipsum aedificat: qui autem prophetat, Ecclesiam Dei aedificat.
Който говори на непознат език, назидава себе си; а който пророкува, назидава църквата.
5 Volo autem omnes vos loqui linguis: magis autem prophetare. Nam maior est qui prophetat, quam qui loquitur linguis: nisi forte interpretetur ut Ecclesia aedificationem accipiat.
Желал бих всички вие да говорите езици, а повече да пророкувате; и който пророкува, е по-горен от този, който говори разни езици, освен ако тълкува, за да се назидава църквата.
6 Nunc autem, fratres, si venero ad vos linguis loquens: quid vobis prodero, nisi vobis loquar aut in revelatione, aut in scientia, aut in prophetia, aut in doctrina?
Кажете сега, братя, ако дойда при вас и говоря непознати езици, какво ще ви ползувам, ако не ви съобщя или някое откровение, или знание, или пророчество, или поука?
7 Tamen quae sine anima sunt vocem dantia, sive tibia, sive cithara: nisi distinctionem sonituum dederint, quomodo scietur id, quod canitur, aut quod citharizatur?
Даже и бездушните неща, като свирка и гъдулка, когато издават глас, ако не издават отличителни звукове, как ще се познае това, което свирят със свирката или с гъдулката?
8 Etenim si incertam vocem det tuba, quis parabit se ad bellum?
Защото тръбата ако издадеше неопределен глас, кой би се приготвил за бой?
9 Ita et vos per linguam nisi manifestum sermonem dederitis: quomodo scietur id, quod dicitur? eritis enim in aera loquentes.
Също така, ако вие не изговаряте с гласа си думи с някакво значение, как ще се знае какво говорите? защото ще говорите на вятъра.
10 Tam multa, ut puta genera linguarum sunt in hoc mundo: et nihil sine voce est.
Има, може да се каже, толкова вида гласове на света; и ни един от тях не е без значение.
11 Si ergo nesciero virtutem vocis, ero ei, cui loquor, barbarus: et qui loquitur, mihi barbarus:
Ако, прочее, не разбера значението на гласа, ще бъда другоезичен за този, който говори; И тоя, който говори ще бъде другоезичен за мене.
12 Sic et vos, quoniam aemulatores estis spirituum, ad aedificationem Ecclesiae quaerite ut abundetis.
Така и вие, понеже копнеете за духовните дарби, старайте се да се преумножат те у вас за назидание на църквата.
13 Et ideo qui loquitur lingua: oret ut interpretetur.
Затова, който говори на непознат език, нека се моли за дарбата и да тълкува.
14 Nam si orem lingua, spiritus meus orat, mens autem mea sine fructu est.
Защото, ако се моли на непознат език, духът ми се моли а умът ми не дава плод.
15 Quid ergo est? Orabo spiritu, orabo et mente: psallam spiritu, psallam et mente.
Тогава що? Ще се моля с духа си, но ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, но ще пея и с ума си.
16 Ceterum si benedixeris spiritu: quis supplet locum idiotae? quomodo dicet, Amen, super tuam benedictionem? quoniam quid dicas, nescit.
Иначе, ако славословиш с духа си как ще рече: Амин, на твоето блгодарение оня, който е в положението на простите, като знае що говориш?
17 nam tu quidem bene gratias agis: sed alter non aedificatur.
Защото ти наистина благодариш добре, но другият не се назидава.
18 Gratias ago Deo meo, quod omnium vestrum lingua loquor.
Благодаря Богу, че аз говоря повече езици от всички ви;
19 Sed in Ecclesia volo quinque verba sensu meo loqui, ut et alios instruam: quam decem millia verborum in lingua.
обаче, в църквата предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на непознат език.
20 Fratres, nolite pueri effici sensibus, sed malitia parvuli estote: sensibus autem perfecti estote.
Братя, не бивайте деца по ум, но, бидейки дечица по злобата, бивайте пълнолетни по ум.
21 In lege enim scriptum est: Quoniam in aliis linguis et labiis aliis loquar populo huic: et nec sic exaudient me, dicit Dominus.
В закона е писано: "Чрез другоезични човеци и чрез устните на чужденци ще говоря на тия люде; и нито така ще Ме послушат", казва Господ.
22 Itaque linguae in signum sunt non fidelibus, sed infidelibus: prophetiae autem non infidelibus, sed fidelibus.
Прочее, езиците са белег не за вярващите, а за невярващите; а пророчеството е белег не за невярващите, а за вярващите.
23 Si ergo conveniat universa Ecclesia in unum, et omnes linguis loquantur, intrent autem idiotae, aut infideles: nonne dicent: quid insanitis?
И тъй, ако се събере цялата църква, и всички говорят на непознати езици, и влизат хора прости или невярващи, не ще ли кажат, че вие сте полудели?
24 Si autem omnes prophetent, intret autem quis infidelis, vel idiota, convincitur ab omnibus, diiudicatur ab omnibus:
Но ако всички пророкуват, и влезе някой невярващ или прост, той се обвинява от всички, и се осъжда от всички;
25 occulta enim cordis eius manifesta fiunt: et ita cadens in faciem adorabit Deum, pronuncians quod vere Deus in vobis sit.
тайните на сърцето му стават явни; и тъй, той ще падне на лицето си, ще се поклони Богу и ще изповядва, че наистина Бог е между вас.
26 Quid ergo est, fratres? cum convenitis, unusquisque vestrum psalmum habet, doctrinam habet, apocalypsim habet, linguam habet, interpretationem habet: omnia ad aedificationem fiant.
Тогава, братя, що става между вас? Когато се събирате, всеки има да предлага псалом, има поучение, има откровение, има да говори непознат език, има тълкувание. Всичко да става за назидание.
27 Sive lingua quis loquitur, secundum duos, aut ut multum tres, et per partes, et unus interpretatur.
Ако някой говори на непознат език, нека говорят по двама, или най-много по трима, и то по ред; а един да тълкува.
28 Si autem non fuerit interpres, taceat in Ecclesia, sibi autem loquatur, et Deo.
Но ако няма тълкувател, такъв нека мълчи в църква, и нека говори на себе си и на Бога.
29 Prophetae autem duo, aut tres dicant, et ceteri diiudicent.
От пророците нека говорят само двама или трима, а другите да разсъждават.
30 Quod si alii revelatum fuerit sedenti, prior taceat.
Ако дойде откровение на някой друг от седящите, първият нека млъква.
31 Potestis enim omnes per singulos prophetare: ut omnes discant, et omnes exhortentur:
Защото един след друг всички можете да пророкувате, за да се поучават всички и всички да се насърчават;
32 et spiritus prophetarum prophetis subiectus est.
и духовете на пророците се покоряват на самите пророци.
33 Non enim est dissensionis Deus, sed pacis: sicut et in omnibus Ecclesiis sanctorum doceo.
Защото Бог не е Бог на безредие, а на мир, както и поучавам по всичките църкви на светиите.
34 Mulieres in Ecclesiis taceant, non enim permittitur eis loqui, sed subditas esse, sicut et lex dicit.
Жените нека мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а нека се подчиняват, както казва законът.
35 Si quid autem volunt discere, domi viros suos interrogent. Turpe est enim mulieri loqui in Ecclesia.
Ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома; защото е срамотно жена да говори в църква.
36 An a vobis verbum Dei processit? aut in vos solos pervenit?
Що? Божието слово от вас ли излезе? Или само до вас ли е достигнало?
37 Si quis videtur propheta esse, aut spiritualis, cognoscat quae scribo vobis, quia Domini sunt mandata.
Ако някой мисли, че е пророк или духовеня, нека признае, че това, което ви пиша е заповед от Господа.
38 Si quis autem ignorat, ignorabitur.
Но ако някой не иска да признае, нека не признае.
39 Itaque fratres aemulamini prophetare: et loqui linguis nolite prohibere.
Затова, братя мои, копнейте за дарбата да пророкувате, и не забранявайте да се говорят и езици.
40 Omnia autem honeste, et secundum ordinem fiant in vobis.
Обаче, всичко нека става с приличие и ред.
