詩篇 49
1 もろもろの民よきけ賤きも貴きも富るも貧きもすべて地にすめる者よ なんぢらともに耳をそばだてよ
За първият певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте всички жители на вселената,
2 もろもろの民よきけ賤きも貴きも富るも貧きもすべて地にすめる者よ なんぢらともに耳をそばだてよ
И ниско поставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.
3 わが口はかしこきことをかたり わが心はさときことを思はん
Устата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни неща;
4 われ耳を喩言にかたぶけ琴をならしてわが幽玄なる語をときあらはさん
Ще поведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.
5 わが踵にちかかる不義のわれを打圍むわざはひの日もいかで懼るることあらんや
Защо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?
6 おのが富をたのみ財おほきを誇るもの
От ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,
7 たれ一人おのが兄弟をあがなふことあたはず之がために贖價を神にささげ
Ни един от тях не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.
8 之をとこしへに生存へしめて朽ざらしむることあたはず（霊魂をあがなふには費いとおほくして此事をとこしへに捨置ざるを得ざればなり）
(Защото толкова скъп е откупът на душата им, Щото всеки трябва да се оставя от това за винаги),
9 之をとこしへに生存へしめて朽ざらしむることあたはず（霊魂をあがなふには費いとおほくして此事をとこしへに捨置ざるを得ざればなり）
Та да живее вечно И да не види изтление.
10 そは智きものも死 おろかものも獣心者もひとしくほろびてその富を他人にのこすことは常にみるところなり
Защото гледа, бе мъдрите умират, И еднакво с тях погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.
11 かれら竊におもふ わが家はとこしへに存りわがすまひは世々にいたらんと かれらはその地におのが名をおはせたり
Тайната им мисъл е, че домовете им ще траят вечно, И жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.
12 されど人は譽のなかに永くとどまらず亡びうする獣のごとし
Но човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.
13 斯のごときは愚かなるものの途なり 然はあれど後人はその言をよしとせん (セラ)
Това е пътят на безумните; Но пак идещите подир тях човеци одобряват думите им. (Села)
Назначават се като овци за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях. (Sheol h7585)
Но Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята. Защото ще ме приеме. (Села) (Sheol h7585)
16 人のとみてその家のさかえくははらんとき汝おそるるなかれ
Не бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;
17 かれの死るときは何一つたづさへゆくことあたはず その榮はこれにしたがひて下ることをせざればなり
Защото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на друг подир него,
18 かかる人はいきながらふるほどに己がたましひを祝するとも みづからを厚うするがゆゑに人々なんぢをほむるとも
Ако и да е облажавал душата си приживе, И човеците да те хвалят, когато правиш добро на себе си.
19 なんぢ列祖の世にゆかん かれらはたえて光をみざるべし
Пак ще дойда при рода на бащите си. които никога няма да видят виделина.
20 尊貴なかにありて暁らざる人はほろびうする獣のごとし
Човек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.
