ヨブ 記 4
1 時にテマン人エリパズ答へて曰く
Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
2 人もし汝にむかひて言詞を出さば汝これを厭ふや 然ながら誰か言で忍ぶことを得んや
Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
3 さきに汝は衆多の人を誨へ諭せり 手の埀たる者をばこれを強くし
Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
4 つまづく者をば言をもて扶けおこし 膝の弱りたる者を強くせり
Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
5 然るに今この事汝に臨めば汝悶え この事なんぢに加はれば汝おぢまどふ
А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
6 汝は神を畏こめり 是なんぢの依賴む所ならずや 汝はその道を全うせり 是なんぢの望ならずや
В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
7 請ふ想ひ見よ 誰か罪なくして亡びし者あらん 義者の絶れし事いづくに在や
Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
8 我の觀る所によれば不義を耕へし惡を播く者はその穫る所も亦是のごとし
До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
9 みな神の氣吹によりて滅びその鼻の息によりて消うす
Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
10 獅子の吼 猛き獅子の聲ともに息み 少き獅子の牙折れ
Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
11 大獅子獲物なくして亡び小獅子散失す
Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
12 前に言の密に我に臨めるありて我その細聲を耳に聞得たり
Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
13 即ち人の熟睡する頃我夜の異象によりて想ひ煩ひをりける時
Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
14 身に恐懼をもよほして戰慄き 骨節ことごとく振ふ
Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
15 時に靈ありて我面の前を過ければ我は身の毛よだちたり
Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
16 その物立とまりしが我はその状を見わかつことえざりき 唯一の物の象わが目の前にあり 時に我しづかなる聲を聞けり云く
Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
17 人いかで神より正義からんや 人いかでその造主より潔からんや
Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
18 彼はその僕をさへに恃みたまはず 其使者をも足ぬ者と見做たまふ
Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
19 况んや土の家に住をりて塵を基とし蜉蝣のごとく亡ぶる者をや
Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
20 是は朝より夕までの間に亡びかへりみる者もなくして永く失逝る
Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
21 その魂の緒あに絶ざらんや皆悟ること無して死うす
Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
