Ayuba 14
1 “Mutum haihuwar mace kwanakinsa kaɗan ne, kuma cike da wahala.
Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
2 Yana tasowa kamar fure yana kuma shuɗewa; kamar inuwa, ba ya daɗewa.
Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
3 Za ka zura ido a kan irin wannan ne? Za ka kawo shi gaba don ka yi masa shari’a?
И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
4 Wane ne zai iya kawo abin da yake da tsarki daga cikin abu marar tsarki? Babu!
Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
5 An lissafta kwanakin mutum; ka riga ka ɗibar masa watanni, ka yi masa iyaka, ba zai iya wuce iyakar ba.
Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
6 Saboda haka ka kawar da kanka daga gare shi, ka rabu da shi har sai ya cika lokacinsa kamar mutumin da aka ɗauki hayarsa.
Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
7 “Aƙalla itace yana da bege. In an sare shi, zai sāke tsira, zai tohu da kyau.
Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
8 Ko da jijiyoyin itacen sun tsufa a cikin ƙasa kuma kututturensa ya mutu a cikin ƙasa.
Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
9 Daga ya ji ƙanshin ruwa zai tohu yă yi tsiro kamar shuka.
Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
10 Amma mutum yana mutuwa a bizne shi; daga ya ja numfashinsa na ƙarshe, shi ke nan.
Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?
11 Kamar yadda ruwa yake bushewa a teku ko a gaɓar rafi sai wurin yă bushe,
Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
12 haka mutum zai kwanta ba zai tashi ba; har sai duniya ta shuɗe mutane ba za su farka ba, ba za su tashi daga barcinsu ba.
Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
13 “Da ma za ka ɓoye ni a cikin kabari ka ɓoye ni har sai fushinka ya wuce! In da za ka keɓe mini lokaci sa’an nan ka tuna da ni! (Sheol h7585)
О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил! (Sheol h7585)
14 In mutum ya mutu, ko zai sāke rayuwa? In haka ne zan daure kwanakin da nake shan wahala har su wuce.
Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
15 Za ka kira zan kuwa amsa maka; za ka yi marmarin abin da hannunka ya halitta.
Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
16 Ba shakka a lokacin ne za ka lura da matakaina amma ba za ka kula da zunubaina ba.
А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
17 Za a daure laifofina a cikin jaka; za ka rufe zunubaina.
Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
18 “Amma kamar yadda manyan duwatsu suke fāɗuwa su farfashe su kuma gusa daga wurarensu,
Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
19 yadda ruwa yakan zaizaye duwatsu ruwa mai ƙarfi kuma yă kwashe turɓayar ƙasa, haka kake barin mutum ba bege.
Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.
20 Ka sha ƙarfinsa gaba ɗaya, sai ya ɓace, ka sauya yanayinsa ka kuma kore shi.
Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
21 Ko an martaba’ya’yansa maza, ba zai sani ba; Ko an wulaƙanta su, ba zai gani ba.
Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
22 Zafin jikinsa kaɗai yake ji yana kuka wa kansa ne kaɗai.”
Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.
