Jòb 37
1 “Pou sa, menm kè mwen konn tranble. Li vòltije kite plas li.
Да! Поради това сърцето ми трепери И се измества от мястото си.
2 Koute, O koute byen bri vwa L, k ap gwonde tankou tonnè ak bri tonnè a k ap sòti nan bouch Li.
Слушайте внимателно гърма на гласа Му, И шума, който излиза из устата Му.
3 Anba tout syèl la, Li lage sa nèt ale, ak loray Li jis rive nan tout pwent tè a.
Праща го под цялото небе И светкавицата Си до краищата на земята;
4 Apre sa, yon gwo vwa ki rele fò; Li gwonde ak vwa majeste Li a. Li pa menm ralanti eklè lè yo tande vwa L.
След нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му.
5 Bondye gwonde avèk vwa mèvèy Li a. L ap fè gwo bagay ke nou pa kab menm konprann.
Бог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме;
6 Paske a lanèj la, Li di: ‘Tonbe sou latè’, e a inondasyon lapli a, Li di: ‘Kontinye tonbe fò’.
Защото казва на снега: Вали на земята, - Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;
7 Li sele men a chak òm, pou tout moun kab konnen zèv Li yo.
Запечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата Му.
8 Konsa, tout bèt sovaj va antre nan kav yo e rete lakay yo.
Тогава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.
9 Men sòti nan sid, tanpèt la parèt e nan nò, fredi a.
От помещението си иде бурята, И студът от ветровете що разпръскват облаците.
10 Soti nan souf Bondye, se glas ki fèt, e sifas dlo yo vin glasi.
Чрез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;
11 Anplis, Li chaje vapè yo ak dlo e fè nwaj la vin lou; Li fè nwaj la gaye pou vide ekleraj Li.
Тоже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,
12 Li chanje; Li gide l vire tounen pou l kab fè nenpòt sa Li kòmande l sou tout sifas tè a.
Които според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо.
13 Se swa pou koreksyon, oswa pou mond Li an, oswa pou lanmou dous Li a, Li fè sa vin rive.
Било, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва.
14 “Tande sa byen, O Job; Kanpe, e obsève mèvèy Bondye yo.
Слушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.
15 Èske ou konnen kijan Bondye etabli tout sila yo, e fè ekleraj nan nwaj Li yo vin limen?
Разбираш ли как им налага Бог волята Си. И прави светкавицата да свети от облака Му?
16 Èske ou konnen bagay a chak kouch nan nwaj yo, mèvèy a Sila a ki pafè nan konesans?
Разбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание?
17 Poukisa vètman ou cho lè tè a kalm akoz van sid la?
Ти, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния вятър,
18 Èske ou menm tou, ansanm avè L, ka ouvri syèl yo ki gen gran fòs tankou yon miwa metal ki fann nan dife?
Можеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво?
19 Enstwi nou kisa pou nou ta pale Li; paske akoz fènwa a, nou pa kab byen ranje ka nou.
Научи ни що да Му кажем, Защото поради невежество ние не можем да наредим думите си
20 Èske yo va di Li ke mwen ta renmen pale? Oswa èske yon nonm ta pito di ke li ta vle vin anglouti nèt?
Ще Му се извести ли, че желая да говоря, Като зная че, ако продума човек непременно ще бъде погълнат?
21 “Alò lezòm pa wè limyè ki klere nan syèl yo sof ke van an fin pase e eklèsi nwaj yo.
И сега човеците не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,
22 Sòti nan nò, se reyon majeste an lò; Bondye antoure ak majeste etonnan.
Та е дошло златозарно сияние от север; А как ще погледнат на Бога, у Когото е страшна слава!
23 Toupwisan an, —nou pa kab jwenn Li. Li egzalte nan pouvwa Li. Jistis Li ak ladwati Li gran; Li pa janm oprime.
Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати.
24 Se pou sa lezòm plen lakrent ak respe Li; Li pa konsidere okenn moun ki saj nan kè.”
Затова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните.
