Jòb 36
1 Alò, Élihu te kontinye. Li te di:
И Елиу продължавайки рече:
2 Tann mwen yon ti kras, e mwen va montre ou; jiska prezan, gen anpil bagay ankò pou di sou pati Bondye.
Потърпи ме малко, и ще ти явя, Защото имам още нещо да ти кажа за Бога.
3 M ap prale chache lespri m soti byen lwen; mwen va fè prèv ladwati a Kreyatè mwen an.
Ще черпя знанието си от далеч, И ще дам правда на Създателя си;
4 Paske anverite, pawòl mwen yo pa fo. Yon ki pafè nan konesans se avèk ou.
Защото наистина думите ми не ще бъдат лъжливи; Един, който е усъвършенствуван в знание, стои пред тебе.
5 Gade byen, Bondye pwisan, men li pa meprize pèsòn; Li pwisan nan fòs konprann pa Li.
Ето, макар Бог да е мощен, не презира никого, - Макар да е мощен в силата Си да разсъждава.
6 Li pa konsève lavi a mechan yo, men Li bay jistis a aflije yo.
Той не запазва живота на нечестивия, А на сиромасите отдава правото.
7 Li pa retire zye Li sou moun ladwati yo; men avèk wa ki chita sou twòn yo, li bay yo chèz jis pou tout tan, e yo leve wo.
Не оттегля очите Си от праведните, Но даже ги туря и с царе да седят на престол за винаги, И те биват възвишени.
8 Si yo mare ak gwo fè, e mare nèt nan kòd aflije yo,
А във вериги, ако са вързани, И хванати с въжета на наскърбление,
9 konsa, Li fè yo konnen travay yo, ak transgresyon yo; ke yo te leve tèt yo wo ak orgèy.
Тогава им явява делата им И престъпленията им, че са се възгордели,
10 Li ouvri zòrèy yo pou yo ka instwi, e pase lòd pou yo retounen, kite inikite a.
Отваря и ухото им за поука, И заповядва да се върнат от беззаконието;
11 Si yo tande e sèvi Li, yo va fè dènye jou yo nan abondans, e ane pa yo va ranpli ak rejwisans.
И ако послужат и служат на Него, Ще прекарат дните си в благополучие И годините си във веселия;
12 Men si yo pa tande, yo va peri pa nepe; yo va mouri san konesans.
Но ако не послушат, ще загинат от меч, И ще умрат без мъдрост.
13 Men enkwayan yo ranmase lakòlè; yo refize kriye sekou lè L mare yo.
А нечестивите в сърце питаят яд, Не викат към Бога за помощ когато ти връзва;
14 Yo mouri nan jenès yo, e lavi yo vin pèdi pami pwostitiye tanp yo.
Те умират в младост, И животът им угасва между мръсните.
15 Li delivre aflije yo nan afliksyon yo, e ouvri zòrèy yo nan tan opresyon yo.
Той избавя наскърбения чрез скръбта му, И чрез бедствие отваря ушите им
16 Wi, anverite Li t ap mennen ou lwen bouch gwo twoub la, pou ou jwenn yon plas ki laj, e san limit. Konsa, sa ki plase sou tab ou, ta plen ak grès.
И така би извел и тебе из утеснение В широко място, гдето няма теснота; И слаганото на трапезата ти било би пълно с тлъстина.
17 Men ou te ranpli ak jijman sou mechan yo; se jijman ak jistis ki te posede ou.
Но ти си пълен със съжденията на нечестивия; Затова съдбата и правосъдието те хващат,
18 Pa kite riches ou mennen ou nan lakòlè, ni pa kite gwosè sa a kap vèse sou tab fè ou vire akote.
Внимавай да не би жегата на страданията ти да те подигне против удара; Тогава нито голям откуп би те отървал.
19 Èske richès ou yo ta fè ou envite gwo twoub la? Oswa èske tout fòs pwisans ou ta ka anpeche l rive?
Ще важи ли викането ти да те извади от бедствие, Или всичките напрежения на силата ти?
20 Pa fè lanvi pou lannwit, moman an ke moun koupe retire nèt sou plas yo.
Не пожелавай нощта, Когато людете изчезват от мястото си.
21 Fè atansyon; pa vire kote mal la, paske ou te chwazi sa a olye afliksyon an.
Внимавай! Не пожелавай беззаконието; Защото ти си предпочел това повече от наскърблението.
22 Gade byen, Bondye byen wo nan pouvwa Li. Ki pwofesè ki tankou Li?
Ето, Бог е възвишен в силата Си; Кой е господар като Него?
23 Se kilès ki te dirije L pou pran chemen Li an? Epi kilès ki ka di L ‘Ou antò a?’
Кой Му е предписал пътя Му? Или кой може да Му рече: Извършил си беззаконие?
24 Sonje ke ou dwe leve zèv Li yo wo, sa yo sou sila moun te konn chante yo.
Помни да възвеличаваш Неговото дело, Което човеците възпяват,
25 Tout moun konn wè sa. Lòm gade l soti lwen.
В което всичките човеци се взират, Което човекът гледа от далеч.
26 Gade byen, Bondye leve wo, men nou pa konnen Li. Fòs kantite ane Li yo pa kab dekouvri menm.
Ето, Бог е велик, и ние Го не познаваме; Числото на годините Му е неизследимо.
27 Konsa, Li rale fè monte gout dlo yo. Yo fòme fè lapli ki sòti nan vapè,
Той привлича водните капки, Които таят в дъжд от парите Му,
28 ke nwaj yo fè vide desann. Yo vin lage sou lòm an fòs kantite.
Които облаците изливат И оросяват върху множество човеци.
29 Èske pèsòn kab konprann jan nwaj yo vin gaye, ak tonnè k ap gwonde anwo plafon tant Li an?
Може ли, даже, някой да разбере как се разпростират облаците, Или се произвеждат гърмежите на скинията Му?
30 Gade byen, Li gaye limyè Li toupatou Li. Li kouvri fon lanmè yo.
Ето, простира светлината Си около Себе Си, И се покрива с морските дъна.
31 Paske se avèk sa a ke li jije pèp yo. Li bay yo manje an gran kantite.
(Понеже чрез тия неща съди народите; Дава храна изобилно),
32 Li kouvri men Li ak eklè la, e pase lòd pou l frape sou mak la.
Покрива ръцете Си със светкавицата, И заповядва й где да удари;
33 Bri li deklare prezans Li; menm tout bèt yo konnen sa k ap vin rive a.
Шумът й известява за това, И добитъкът - за пламъка, който възлиза.
