Psalm 137

1 An den Strömen Babels saßen wir und weinten, wenn wir Zions gedachten.

При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

2 An den Weiden, die dort sind, hängten wir unsre Harfen auf.

На върбите всред него Окачихме арфите си.

3 Denn die uns daselbst gefangen hielten, forderten Lieder von uns, und unsre Peiniger, daß wir fröhlich seien: «Singet uns eines von den Zionsliedern!»

Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни.

4 Wie sollten wir des HERRN Lied singen auf fremdem Boden?

Как да пеем песента Господна В чужда земя?

5 Vergesse ich deiner, Jerusalem, so verdorre meine Rechte!

Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми изкуството си!

6 Meine Zunge müsse an meinem Gaumen kleben, wenn ich deiner nicht gedenke, wenn ich Jerusalem nicht über meine höchste Freude setze!

Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

7 Gedenke, HERR, den Kindern Edoms den Tag Jerusalems, wie sie sprachen: «Zerstöret, zerstöret sie bis auf den Grund!»

Помни, Господи, против едомците Деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!

8 Tochter Babel, du Verwüsterin! Wohl dem, der dir vergilt, was du uns angetan!

Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

9 Wohl dem, der deine Kindlein nimmt und sie zerschmettert am Felsgestein!

Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!