Job 20
1 Zophar aus Naama antwortete und sprach:
Тогава нааматецът Софар в отговор рече:
2 Darum antworten mir meine Gedanken, und weil es in mir mächtig stürmt:
Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.
3 mich beschimpfende Rüge muß ich hören, und der Geist giebt mir Antwort aus meiner Einsicht.
Чух укорително изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.
4 Kennst du denn nicht die alte Wahrheit - so alt, als Menschen auf der Erde leben, -
Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,
5 daß der Gottlosen Jubel nicht lange währt, und des Ruchlosen Freude nur einen Augenblick?
Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?
6 Oba auch sein hoher Mut sich bis zum Himmel erhebt, und sein Haupt bis an die Wolken reicht,
Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците.
7 gleich seinem Kote schwindet er für immer; die ihn sahen, sprechen: Wo ist er?
Пак той ще се изрине за винаги, както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат, Где е той?
8 Wie ein Traum verfliegt er spurlos und wird verscheucht wie ein Nachtgesicht.
Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.
9 Das Auge, das ihn geschaut, schaut ihn nicht wieder, und seine Stätte sieht ihn nimmermehr.
Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.
10 Seine Kinder müssen die Armen begütigen, seine Hände das Gut herausgeben.
Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.
11 Ist auch sein Gebein voll Jugendkraft, sie muß sich mit ihm in die Erde betten.
Костите му са пълни със съгрешенията на младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.
12 Wenn seinem Munde süß das Böse schmeckt, wenn er es unter seiner Zunge birgt,
Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си.
13 es spart und nicht fahren lassen will und es inmitten seines Gaumens zurückhält:
Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,
14 seine Speise verwandelt sich in seinen Eingeweiden, - zu Natterngalle in seinem Inneren.
Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще се обърне във вътрешностите му.
15 Hab und Gut verschlang er - er muß es ausspeien: aus seinem Bauche treibt es Gott.
Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.
16 Natterngift sog er ein, es tötet ihn der Viper Zunge.
Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.
17 Nicht darf er sich der Bäche freun, der flutenden Ströme von Honig und Dickmilch.
Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.
18 Heraus giebt er das Erarbeitete, verschluckt es nicht, des eingetauschten Guts wird er nicht froh.
Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,
19 Denn er schlug Arme nieder, ließ sie liegen - ein Haus riß er an sich, aber er baut es nicht aus.
Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.
20 Denn er kannte keine Ruhe in seinem Bauche; doch mit dem, woran er hängt, entkommt er nicht.
Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази нищо от това, което му е най-мило;
21 Nichts entging seiner Gier, darum hat sein Gut keinen Bestand.
Понеже не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.
22 In der Fülle seines Überflusses wird ihm Angst, die ganze Gewalt des Elends kommt über ihn.
Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.
23 Dann geschieht's: um seinen Bauch zu füllen, entsendet er in ihn seines Zornes Glut und läßt auf ihn regnen in sein Gedärm hinein.
Когато се кани да напълни корема си, Бог ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него, когато още яде.
24 Flieht er vor der eisernen Rüstung, so durchbohrt ihn der eherne Bogen.
Когато бяга от желязното оръжие, Стрелата на медния лък ще го прониже.
25 Er sieht, da kommt's aus dem Rücken, und der blitzende Stahl geht aus seiner Galle - über ihm lagern Schrecken!
Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.
26 Alles Unglück ist aufgespart seinen Schätzen, ein Feuer verzehrt ihn, das nicht angefacht ward; es weidet ab den Überrest in seinem Zelt.
Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван от човек ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.
27 Der Himmel deckt seine Schuld auf, und die Erde erhebt sich feindselig wider ihn.
Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се повдигне против него.
28 Ins Elend geht seines Hauses Ertrag, zerrinnendes Wasser an seinem Zornestag.
Богатството на дома му ще изчезне, В деня на Божия гняв ще се разпилее.
29 Das ist das Los des gottlosen Menschen von seiten Gottes, und das Erbteil das ihm vom Höchsten beschieden ward!
Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.
