Psalm 102
1 Gebet für einen Elenden, wenn er verzagt vor dem Herrn seine Klage ausschüttet. Herr! Höre mein Gebet, und laß mein Rufen zu Dir kommen!
Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.
2 Verbirg Dein Antlitz nicht vor mir! Neig her zu mir Dein Ohr an meinem Trübsalstage! Erhöre schnell mich, wenn ich rufe!
Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.
3 Denn meine Tage schwinden hin wie Rauch; dem Feuer gleich ist mein Gebein verbrannt.
Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.
4 Mein Herz ist dürr, versengt wie Gras; mein täglich Brot vergesse ich zu essen.
Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.
5 Vor meinem lauten Seufzen klebt mein Gebein im Leib zusammen.
Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.
6 Dem Pelikan der Wüste gleiche ich, und Eulen in Ruinen bin ich gleich geworden.
Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.
7 Beim Wachen bin ich wie ein Vöglein, das einsam auf dem Dache weilt.
Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.
8 Mich höhnen täglich meine Feinde, und die mich reizen, nehmen mich zum Fluchen.
Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.
9 Denn Asche esse ich wie Brot und mische meinen Trank mit Tränen
Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,
10 vor Deinem Zorne, Deinem Grimm, wenn Du mich aufhebst und zu Boden wirfst.
Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил
11 Dem langen Schatten gleichen meine Tage; wie Gras verdorre ich.
Дните ми са като уклонила се сянка по слънчев часовник, И аз изсъхвам като трева.
12 Doch Du, Herr, thronest ewiglich; Dein Name dauert für und für.
Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.
13 Du solltest Dich erheben, Dich Sions wieder zu erbarmen. Ihm Gnade zu erweisen, ist es Zeit; denn die bestimmte Frist ist da.
Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.
14 So gerne haben Deine Knechte seine Steine und hängen selbst an seinem Schutt in Liebe.
Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.
15 Die Heiden fürchten dann des Herrn Namen und alle Könige der Erde Deine Herrlichkeit. -
И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.
16 Erbaut dem Herrn von neuem Sion und zeigt er sich in seinem Herrschertum,
Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,
17 und achtet auf der Nackten Flehen, verschmäht er nimmer ihr Gebet,
Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.
18 dann schreibe man dies für die Nachwelt auf, damit ein neugeschaffen Volk den Herrn lobpreise!
Това ще се напише на за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.
19 Von seiner heiligen Höhe schaue er herab; der Herr vom Himmel auf die Erde blicke,
Защото Той надникна от Своята света височина, От небето Господ погледна на земята,
20 um der Gefangenen Gestöhn zu hören, des Todes Kinder zu befreien!
За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт;
21 Dann künden sie des Herren Ruhm in Sion und zu Jerusalem sein Lob,
За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,
22 wenn sich die Völker allzumal versammeln und Königreiche, um dem Herrn zu dienen. -
Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.
23 Ermattet bin ich auf dem Weg; verkürzt sind meine Tage.
Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.
24 Drum flehe ich: "Mein Gott! Nimm mich nicht weg in meiner Tage Hälfte! Du, dessen Jahre Ewigkeiten währen."
Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми;
25 Die Erde, die Du einst gegründet, der Himmel, Deiner Hände Werk,
Отдавна Ти, Господи, си основал земята, И дело на твоите ръце са небесата.
26 sie schwinden hin, Du aber bleibst. Sie all veralten wie ein Kleid; Du wechselst sie wie ein Gewand. Und wechseln sie,
Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! Те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.
27 so bleibst Du doch derselbe, und Deine Jahre enden nicht.
Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.
28 So mögen auch die Kinder Deiner Knechte bleiben, ihr Stamm, solang Du selber bist!
Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.
