Job 14
1 L’homme né de femme est de peu de jours et rassasié de trouble;
Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
2 Il sort comme une fleur, et il est fauché; il s’enfuit comme une ombre, et il ne dure pas.
Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
3 Pourtant, sur lui tu ouvres tes yeux, et tu me fais venir en jugement avec toi!
И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
4 Qui est-ce qui tirera de l’impur un [homme] pur? Pas un!
Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
5 Si ses jours sont déterminés, si le nombre de ses mois est par-devers toi, si tu lui as posé ses limites, qu’il ne doit pas dépasser,
Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
6 Détourne de lui ton regard, et il aura du repos, jusqu’à ce que, comme un mercenaire, il achève sa journée;
Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
7 Car il y a de l’espoir pour un arbre: s’il est coupé, il repoussera encore, et ses rejetons ne cesseront pas.
Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
8 Si sa racine vieillit dans la terre, et si son tronc meurt dans la poussière,
Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
9 À l’odeur de l’eau il poussera, et il fera des branches comme un jeune plant;
Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
10 Mais l’homme meurt et gît là; l’homme expire, et où est-il?
Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?
11 Les eaux s’en vont du lac; et la rivière tarit et sèche:
Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
12 Ainsi l’homme se couche et ne se relève pas: jusqu’à ce qu’il n’y ait plus de cieux, ils ne s’éveillent pas, et ils ne se réveillent pas de leur sommeil.
Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
13 Oh! si tu voulais me cacher dans le shéol, me tenir caché jusqu’à ce que ta colère se détourne, me fixer un temps arrêté, et puis te souvenir de moi, – (Sheol h7585)
О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил! (Sheol h7585)
14 (Si un homme meurt, revivra-t-il?) tous les jours de ma détresse, j’attendrais jusqu’à ce que mon état vienne à changer:
Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
15 Tu appellerais, et moi je te répondrais; ton désir serait tourné vers l’œuvre de tes mains;
Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
16 Car maintenant tu comptes mes pas: ne veilles-tu pas sur mon péché?
А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
17 Ma transgression est scellée dans un sac, et [dans tes pensées] tu ajoutes à mon iniquité.
Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
18 Mais une montagne qui s’éboule est réduite en poussière, et le rocher est transporté de son lieu;
Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
19 Les eaux usent les pierres, leur débordement emporte la poussière de la terre: ainsi tu fais périr l’espoir de l’homme.
Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.
20 Tu le domines pour toujours, et il s’en va; tu changes sa face, et tu le renvoies.
Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
21 Ses fils sont honorés, et il ne le sait pas; ils sont abaissés, et il ne s’en aperçoit pas.
Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
22 Sa chair ne souffre que pour lui-même, et son âme ne mène deuil que sur lui-même.
Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.
