Psalmien 18
1 Edelläveisaajalle, Davidin Herran palvelian Psalmi, joka Herralle nämät veisun sanat puhui sinä päivänä, jona Herra hänen vapahti kaikkein vihollistensa käsistä ja Saulin käsistä. Ja hän sanoi: minä rakastan sydämestäni sinua, Herra, minun voimani.
За първия певец. Псалом на Господния слуга Давид, който е говорил Господу думите на тая песен в деня, когато Господ го избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула. И рече: Любя Те, Господи, сило моя.
2 Herra, minun kallioni, minun linnani ja minun vapahtajani; minun Jumalani on minun vahani, johon minä turvaan: minun kilpeni, ja minun autuuteni sarvi, ja minun varjelukseni.
Господ е скала моя, крепост моя и избавител мой, Бог мой, канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, рога на избавлението ми и високата ми кула
3 Minä kiitän ja avukseni huudan Herraa, niin minä vapahdetaan vihollisistani.
Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.
4 Sillä kuoleman siteet olivat käärineet minun ympäri, ja Belialin ojat peljättivät minun.
Връзките на смъртта ме окръжиха; Порои от беззаконие ме уплашиха.
Връзките на преизподнята ме обвиха; Примките на смъртта ме стигнаха. (Sheol h7585)
6 Ahdistuksessani minä avukseni huudan Herraa, ja minun Jumalani tykö minä huudan: niin hän kuulee ääneni templistänsä, ja minun huutoni hänen edessänsä tulee hänen korviinsa.
В утеснението си призовах Господа. И към Бог мой викнах; От храма Си Той чу гласа ми, И викането ми пред Него стигна в ушите Му.
7 Maa liikkui ja vapisi, ja vuorten perustukset liikkuivat: he värisivät, koska hän vihastui.
Тогава се поклати и потресе земята; Основите на планините се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.
8 Savu suitsi hänen sieraimistansa ja kuluttava tuli hänen suustansa, niin että hiilet siitä syttyivät.
Дим се издигаше от ноздрите Му, И огън из устата му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.
9 Hän notkisti taivaat ja astui alas, ja synkiä pimeys oli hänen jalkainsa alla.
Той сведе небесата и слезе; И мрак бе под нозете Му.
10 Hän astui Kerubimin päälle ja lensi, ja hän lensi tuulen sulkain päällä.
Възседна на херувим и летя; Летя не ветрени крила.
11 Hän pani pimeyden majansa ympärille, ja mustat paksut pilvet, jossa hän lymyssä oli.
Положи за Свое скривалище тъмнината, За покров около Си тъмните води, Гъстите въздушни облаци.
12 Kirkkaudesta hänen edessänsä hajosivat pilvet rakeilla ja leimauksilla.
О святкането пред Него Преминаха през облаците Му Град и огнени въглища.
13 Ja Herra jylisti taivaissa, Ylimmäinen antoi pauhinansa, rakeilla ja leimauksilla.
И гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си, Град и огнени въглища.
14 Hän ampui nuolensa ja hajoitti heitä: hän iski kovat leimaukset, ja peljätti heitä,
И прати стрелите Си та ги разпръсна, Да! светкавици в изобилие та ги смути.
15 Ja niin ilmestyivät vetten kuljut, ja maan perustukset ilmaantuivat, Herra, sinun kovasta nuhtelemisestas ja sinun sieraimies hengen puhalluksesta.
Тогава се явиха коритата на водите, Откриха се основите на вселената От твоето изобличение, Господи, От духането на дъха на ноздрите Ти.
16 Hän lähetti korkeudesta ja otti minun, ja veti minun ulos suurista vesistä.
Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води.
17 Hän vapahti minun voimallisista vihollisistani, jotka minua väkevämmät olivat.
Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха; Защото бяха по-силни от мене.
18 Ne ennättivät minun tuskapäivänäni; mutta Herra tuli minun turvakseni.
Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.
19 Ja hän vei minun lakialle: hän tempasi minun ulos; sillä hän mielistyi minuun.
И изведе ме на широко, Избави ме, защото имаше благоволение към мене.
20 Herra maksoi minulle minun vanhurskauteni jälkeen: hän antoi minulle kätteni puhtauden jälkeen.
Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме,
21 Sillä minä pidän Herran tiet, ja en ole Jumalaani vastaan.
Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.
22 Sillä kaikki hänen oikeutensa ovat silmäini edessä, ja hänen käskyjänsä en minä tyköäni hylkää.
Защото всичките Му съдби са били пред мене, И от повеленията Му не съм се отдалечил.
23 Vaan olen vakaa hänen edessänsä ja vältän vääryyttä.
Непорочен бях пред Него, И опазих се от беззаконието си.
24 Sentähden Herra kostaa minulle vanhurskauteni perästä, kätteni puhtauden jälkeen, silmäinsä edessä.
Затова Господ ми въздаде според правдата ми, Според чистотата на ръцете ми пред очите Му.
25 Pyhäin kanssa sinä pyhä olet, ja toimellisten kanssa toimellinen.
Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш.
26 Puhdasten kanssa sinä puhdas olet, ja nurjain kanssa sinä nurja olet.
Към чистия, час ще се явиш, И към развратния, противен ще се явиш.
27 Sillä sinä vapahdat ahdistetun kansan, ja korkiat silmät sinä alennat.
Защото оскърбени люде Ти ще спасиш; А очи горделиви ще смириш.
28 Sillä minun kynttiläni sinä valaiset; Herra minun Jumalani valaisee minun pimeyteni.
Защото Ти ще запалиш светилото ми; Господ Бог мой ще озари тъмнината ми;
29 Sillä sinun kauttas minä sotaväen murran, ja minun Jumalassani karkaan muurin ylitse.
Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.
30 Jumalan tie on täydellinen. Herran puheet tulella koetellut: hän on kaikkein kilpi, jotka häneen uskaltavat.
Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.
31 Sillä kuka on Jumala, paitsi Herraa? ja kuka on kallio, paitsi Jumalaamme?
Защото кой е Бог освен Господа? И кой е канара, освен нашия Бог?
32 Jumala vyöttää minun voimalla, ja panee minun tieni viattomaksi.
Бог, Който ме препасва със сила, И прави съвършен пътя ми,
33 Hän tekee jalkani niinkuin peurain jalat, ja asettaa minun korkeudelle.
Той прави нозете ми като нозете на елените, И ме поставя на високите ми места.
34 Hän opettaa käteni sotimaan, ja käsivarteni vaskijoutsea vetämään.
Учи ръцете ми да воюват, Тъй щото мишците ми запъват меден лък.
35 Ja sinä annoit minulle autuutes kilven, ja sinun oikia kätes vahvistaa minun: ja koskas minun alennat, niin sinä teet minun suureksi.
Ти си ми дал и щит на избавлението Си; Твоята десница ме е поддържала И Твоята благодат ме е направила велик.
36 Sinä levitit minun askeleeni minun allani, ettei minun kantapääni livistyneet.
Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.
37 Minä ajan vihollisiani takaa ja käsitän heitä, ja en palaja, ennenkuin minä heidät hukutan.
Гоних неприятелите си и ги стигнах, И не се върнах, докато ги не довърших.
38 Minä runtelen heitä, ettei he taida nousta: heidän täytyy kaatua jalkaini alla.
Стрих ги, те не можаха да се подигнат; Паднаха под нозете ми.
39 Sinä valmistat minun voimalla sotaan: sinä taivutat minun alleni ne, jotka nousevat minua vastaan.
Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.
40 Sinä annat minulle viholliseni kaulan, ja minä kadotan vainoojani.
Сторил си да обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.
41 He huutavat, vaan ei ole auttajaa: Herran tykö, mutta ei hän vastaa heitä.
Извикаха, но нямаше избавител, Към Господа, но не ги послуша.
42 Minä survon heitä niinkuin maan tomun tuulen edessä, ja heitän pois niinkuin loan kaduilta.
Тогава ги стрих като прах пред вятъра; Изхвърлих ги като калта на пътищата.
43 Sinä pelastat minua riitaisesta kansasta: sinä asetat minun pakanain pääksi; se kansa, jota en minä tuntenut, palvelee minua.
Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете; Поставил си ме глава на народите: Народ, когото не познавах, слугува на мене,
44 Se kuultelee minua kuuliaisilla korvilla: muukalaiset lapset kieltävät minun.
Щом чуха за мене, те ме и послушаха; Даже чужденците се преструваха, че ми се покоряват.
45 Muukalaiset lapset vaipuvat ja vapisevat siteissänsä.
Чужденците отслабнаха, И разтреперани излязоха из яките си скривалища.
46 Herra elää, ja kiitetty olkoon minun kallioni, ja minun autuuteni Jumala olkoon ylistetty!
Жив е Господ, и благословена да бъде Канарата ми, И да се възвиси Бог на избавлението ми,
47 Jumala, joka minulle koston antaa, ja vaatii kansat minun alleni;
Бог, Който мъздовъздава за мене, И покорява под мене племена,
48 Joka minua auttaa vihollisistani: sinä korotat myös minun niistä, jotka karkaavat minua vastaan: sinä pelastat minua väkivaltaisesta miehestä.
Който ме избавя от неприятелите ми. Да! Ти ме възвишаваш над въставащите против мене, Избавяш ме от насилника.
49 Sentähden minä kiitän sinua, Herra, pakanain seassa, ja veisaan nimelles kiitoksen,
Затова ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.
50 Joka suuren autuuden kuninkaallensa osoittaa, ja tekee hyvästi voidellullensa, Davidille, ja hänen siemenellensä ijankaikkisesti.
Ти си, който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си, Към Давида и към потомството му до века.
