Hiob 28
1 “Klosalokuƒe li eye teƒe li si wololõa sika le.
Наистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.
2 Wokua gayibɔ le tome eye wokpɔa akɔbli ne wololõ akɔblikpe.
Желязото се взема из земята, И медта се лее от камъка.
3 Amegbetɔ ɖo seƒe na viviti, etsana le didiƒewo kple viviti tsiɖitsiɖitɔ kekeake me hena tomenuwo.
Човекът туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.
4 Eɖe do wògoglo yi eme ʋĩi hedidi tso amenɔƒe gbɔ, teƒe si amewo ƒe afɔ mede kpɔ o; teƒe goglo sia, si didi tso amewo gbɔ lae wonɔa ka me henɔa nyenyem le yame le.
Далеч то човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците рудничарите се люлеят.
5 Anyigba si me wokpɔa nuɖuɖu tsonae lae wotrɔ le tome abe dzo me wòto ene.
Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.
6 Woɖea safirkpe tso eƒe kpe siwo wogbã la me eye woɖea sika tso eƒe kewɔ me.
Камъните и са място на сапфир, И златна пръст има в нея.
7 Xe ƒonuwo menya toƒe ɣaɣla ma o eye aʋako aɖeke ƒe ŋku mekpɔe kpɔ o
Хищна птица не знае тоя път И окото на сокол не го е видяло.
8 Gbemelã siwo dana la meka afɔ afi ma kpɔ o, eye dzata aɖeke hã mezɔ afi ma kpɔ o.
Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.
9 Ame ƒe asi gbã kpe sesẽawo eye wòna towo te dze go.
Човекът простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.
10 Eɖea mɔ ɖe kpeawo tome eye eƒe ŋkuwo kpɔa eƒe nu xɔasi vovovowo katã.
Разсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно
11 Etsana le tsidzɔƒewo eye wòhea nu ɣaɣlawo vaa kekeli nu.
И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.
12 “Ke afi ka woakpɔ nunya le? Afi ka gɔmesese nɔna?
Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?
13 Amegbetɔ mese eƒe nuvãnyenye gɔme o, womate ŋu akpɔe le agbagbeawo ƒe anyigba dzi o.
Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,
14 Gogloƒe gblɔ be, ‘Menye tɔnyee o,’ Atsiaƒu gblɔ be, ‘Mele gbɔnye o,’
Бездната казва: Не е у мене. И морето казва: Не е у мене.
15 Womate ŋu aƒlee kple sika nyuitɔ alo woada klosalo ɖe eƒe home nu o.
Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.
16 Màte ŋu aƒlee kple sika adodoe si tso Ofir alo kple kpe xɔasiwo, oniks kple safir o.
Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.
17 Sika alo kristalkpe masɔ kplii o eye womatsɔ sikanuwo gɔ̃ hã aɖɔlii o.
Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от на-чисто злато.
18 Womayɔ sui kple adzagba ƒe ŋkɔwo gɔ̃ hã ɖe eŋu o elabena nunya ƒe asixɔxɔ kɔ wu gbloti tɔ sãsãsã.
Не ще се спомене корал или кристал за покупката й. Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.
19 Womatsɔ Kuskpe xɔasi, topaz, asɔ kplii o eye sika nyuitɔ mate ŋu aƒlee o.
Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.
20 “Ekema afi ka nunya tso? Afi ka nye gɔmesese ƒe nɔƒe?
От, где прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума?
21 Eɣla ɖe nu gbagbe ɖe sia ɖe ƒe ŋkukpɔƒe eye woɣlae ɖe dziƒoxeviwo gɔ̃ hã.
Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.
22 Tsiẽƒe kple ku gblɔ be, ‘Nyasegblɔ tso eŋuti koe ɖo míaƒe towo me.’
Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.
23 Mawue nya egbɔmɔ eye eya koe nya afi si wòle.
Бог разбира пътя й, И Той знае мястото й;
24 Elabena eyae tea ŋu kpɔa anyigba ƒe mlɔenu ke, eye wòkpɔa nu sia nu si le ɣea te.
Понеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,
25 Esi wòɖo ya ƒe ŋusẽ anyi, hedzidze tsiwo vɔ,
За да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.
26 esi wòwɔ se na tsidzadza, heta mɔ na dziɖegbe kple ahom vɔ la,
Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гръма,
27 enye kɔ kpɔ nunya, dzro eme kpɔ eye wòda asi ɖe edzi, hedoe kpɔ.
Тогава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! И я изследва;
28 Tete wògblɔ na amegbetɔ be, ‘Kpɔ ɖa, Aƒetɔ la vɔvɔ̃e nye nunya eye nugbegbe le vɔ̃ gbɔe nye gɔmesese.’”
И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.
