Proverbs 31
1 The wordis of Lamuel, the king; the visioun bi which his modir tauyte hym.
Думите на Маасовия цар Лемуил, Които го поучи майка му:
2 What my derlyng? what the derlyng of my wombe? what the derlyng of my desiris?
Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?
3 Yyue thou not thi catel to wymmen, and thi richessis to do awei kyngis.
Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.
4 A! Lamuel, nyle thou yiue wyn to kingis; for no pryuete is, where drunkenesse regneth.
Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете да кажат: Где е спиртното питие?
5 Lest perauenture thei drynke, and foryete domes, and chaunge the cause of the sones of a pore man.
Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните.
6 Yyue ye sidur to hem that morenen, and wyn to hem that ben of bitter soule.
Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.
7 Drinke thei, and foryete thei her nedinesse; and thenke thei no more on her sorewe.
За да пие и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.
8 Opene thi mouth for a doumb man,
Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;
9 and opene thi mouth for the causes of alle sones that passen forth. Deme thou that that is iust, and deme thou a nedi man and a pore man.
Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.
10 Who schal fynde a stronge womman? the prijs of her is fer, and fro the laste endis.
Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.
11 The herte of hir hosebond tristith in hir; and sche schal not haue nede to spuylis.
Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.
12 Sche schal yelde to hym good, and not yuel, in alle the daies of hir lijf.
Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.
13 Sche souyte wolle and flex; and wrouyte bi the counsel of hir hondis.
Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.
14 Sche is maad as the schip of a marchaunt, that berith his breed fro fer.
Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.
15 And sche roos bi nyyt, and yaf prey to hir meyneals, and metis to hir handmaidis.
При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.
16 Sche bihelde a feeld, and bouyte it; of the fruyt of hir hondis sche plauntide a vyner.
Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.
17 Sche girde hir leendis with strengthe, and made strong hir arm.
Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.
18 Sche taastide, and siy, that hir marchaundie was good; hir lanterne schal not be quenchid in the niyt.
Като схваща, че търгуването и е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.
19 Sche putte hir hondis to stronge thingis, and hir fyngris token the spyndil.
Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.
20 Sche openyde hir hond to a nedi man, and stretchide forth hir hondis to a pore man.
Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.
21 Sche schal not drede for hir hous of the cooldis of snow; for alle hir meyneals ben clothid with double clothis.
Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.
22 Sche made to hir a ray cloth; bijs and purpur is the cloth of hir.
Прави си завивки от дамаска; Облеклото и е висон и морав плат.
23 Hir hosebonde is noble in the yatis, whanne he sittith with the senatours of erthe.
Мъжът и е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.
24 Sche made lynnun cloth, and selde; and yaf a girdil to a Chananei.
Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците;
25 Strengthe and fairnesse is the clothing of hir; and sche schal leiye in the laste dai.
Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.
26 Sche openyde hir mouth to wisdom; and the lawe of merci is in hir tunge.
Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.
27 Sche bihelde the pathis of hir hous; and sche eet not breed idili.
Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.
28 Hir sones risiden, and prechiden hir moost blessid; hir hosebonde roos, and preiside hir.
Чадата й стават и я ублажават; И мъжът й я хвали казвайки:
29 Many douytris gaderiden richessis; thou passidist alle.
Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.
30 Fairnesse is disseiuable grace, and veyn; thilke womman, that dredith the Lord, schal be preisid.
Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.
31 Yyue ye to hir of the fruyt of hir hondis; and hir werkis preise hir in the yatis.
Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.
