Job 28
1 Siluer hath bigynnyngis of his veynes; and a place is to gold, in which it is wellid togidere.
Наистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.
2 Irun is takun fro erthe, and a stoon resolued, `ethir meltid, bi heete, is turned in to money.
Желязото се взема из земята, И медта се лее от камъка.
3 God hath set tyme to derknessis, and he biholdith the ende of alle thingis.
Човекът туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.
4 Also a stronde departith a stoon of derknesse, and the schadewe of deth, fro the puple goynge in pilgrymage; it departith tho hillis, whiche the foot of a nedi man foryat, and hillis with out weie.
Далеч то човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците рудничарите се люлеят.
5 The erthe, wher of breed cam forth in his place, is destried bi fier.
Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.
6 The place of saphir ben stoonys therof, and the clottis therof ben gold.
Камъните и са място на сапфир, И златна пръст има в нея.
7 A brid knewe not the weie, and the iye of a vultur, ethir rauenouse brid, bihelde it not.
Хищна птица не знае тоя път И окото на сокол не го е видяло.
8 The sones of marchauntis tretiden not on it, and a lyonesse passide not therbi.
Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.
9 God stretchide forth his hond to a flynt; he distriede hillis fro the rootis.
Човекът простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.
10 He hewide doun ryuers in stoonys; and his iye siy al precious thing.
Разсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно
11 And he souyte out the depthis of floodis; and he brouyte forth hid thingis in to liyt.
И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.
12 But where is wisdom foundun, and which is the place of vndurstondyng?
Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?
13 A man noot the prijs therof, nether it is foundun in the lond of men lyuynge swetli, `ether delicatli.
Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,
14 The depthe of watris seith, It is not in me; and the see spekith, It is not with me.
Бездната казва: Не е у мене. И морето казва: Не е у мене.
15 Gold ful cleene schal not be youun for wisdom, nether siluer schal be weied in the chaungyng therof.
Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.
16 It schal not be comparysound to the died colours of Iynde, not to the moost preciouse stoon of sardius, nether to saphir.
Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.
17 Nether gold, nether glas schal be maad euene worth therto;
Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от на-чисто злато.
18 and hiye and fer apperynge vessels of gold schulen not be chaungid for wisdom, nether schulen be had in mynde in comparisoun therof. Forsothe wisdom is drawun of pryuy thingis;
Не ще се спомене корал или кристал за покупката й. Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.
19 topasie of Ethiope schal not be maad euene worth to wisdom, and moost preciouse diyngis schulen not be set togidere in prijs, `ether comparisound, therto.
Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.
20 Therfor wherof cometh wisdom, and which is the place of vndurstondyng?
От, где прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума?
21 It is hid fro the iyen of alle lyuynge men; also it is hid fro briddis of heuene.
Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.
22 Perdicioun and deeth seiden, With oure eeris we herden the fame therof.
Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.
23 God vndurstondith the weye therof, and he knowith the place therof.
Бог разбира пътя й, И Той знае мястото й;
24 For he biholdith the endis of the world, and biholdith alle thingis that ben vndur heuene.
Понеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,
25 `Which God made weiyte to wyndis, and weiede watris in mesure.
За да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.
26 Whanne he settide lawe to reyn, and weie to tempestis sownynge;
Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гръма,
27 thanne he siy wisdom, and telde out, and made redi, and souyte out.
Тогава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! И я изследва;
28 And he seide to man, Lo! the drede of the Lord, thilke is wisdom; and to go awei fro yuel, is vndurstondyng.
И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.
