Luke 24
1 But on the first day of the week, at early dawn, they and some others came to the tomb, bringing the spices which they had prepared.
А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили.
2 They found the stone rolled away from the tomb.
О и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.
3 They entered in, and didn’t find the Lord Yeshua’s body.
И като влязоха, не намериха тялото на Господа Исуса.
4 While they were greatly perplexed about this, behold, two men stood by them in dazzling clothing.
И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло.
5 Becoming terrified, they bowed their faces down to the earth. The men said to them, “Why do you seek the living among the dead?
И обзети от страх, те наведоха лицата си до земята; а мъжете им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите?
6 He isn’t here, but is risen. Remember what he told you when he was still in Galilee,
Няма Го тука, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,
7 saying that the Son of Man must be delivered up into the hands of sinful men and be crucified, and the third day rise again?”
като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни човеци, да бъде разпнат, и в третия ден да възкръсне.
8 They remembered his words,
И спомниха си думите му.
9 returned from the tomb, and told all these things to the Eleven and to all the rest.
И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всичките други.
10 Now they were Miriam Magdalene, Yochanah, and Miriam the mother of Jacob. The other women with them told these things to the emissaries.
А бяха Магдалина Мария, и Иоанна, и Мария Якововата майка и другите жени с тях, които казаха тия неща на апостолите.
11 These words seemed to them to be nonsense, and they didn’t believe them.
А тия думи им се видяха като празни приказки, и не вярваха.
12 But Peter got up and ran to the tomb. Stooping and looking in, he saw the strips of linen lying by themselves, and he departed to his home, wondering what had happened.
А Петър стана и изтича на гроба, и, като надникна, видя саваните, сложени отделно; и отиде у дома си, чудейки се за станалото.
13 Behold, two of them were going that very day to a village named Emmaus, which was sixty stadia from Jerusalem.
И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, шестдесет стадии(Около 11 километра.) далеч от Ерусалим.
14 They talked with each other about all of these things which had happened.
И те се разговаряха помежду си за всичко онова, що бе станало.
15 While they talked and questioned together, Yeshua himself came near, and went with them.
И като се разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях;
16 But their eyes were kept from recognizing him.
Но очите им се удържаха да Го не познаят.
17 He said to them, “What are you talking about as you walk, and are sad?”
И рече им: Какви са тия думи, които разменявате помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.
18 One of them, named Klofah, answered him, “Are you the only stranger in Jerusalem who doesn’t know the things which have happened there in these days?”
И един от тях, на име Клеопа, в отговор Му рече: Само ти ли си пришелец в Ерусалим и не знаеш станалото там тия дни?
19 He said to them, “What things?” They said to him, “The things concerning Yeshua the Nazarene, who was a prophet mighty in deed and word before God and all the people;
И рече им: Кое? А те му рекоха: Станалото с Исуса Назарянина, Който бе пророк, силен в дело и в слово пред Бога и пред всичките люде;
20 and how the chief priests and our rulers delivered him up to be condemned to death, and crucified him.
и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.
21 But we were hoping that it was he who would redeem Israel. Yes, and besides all this, it is now the third day since these things happened.
А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израиля. И освен всичко това, вече е трети ден, откак стана това.
22 Also, certain women of our company amazed us, having arrived early at the tomb;
При туй и някои жени измежду нас ни смаяха, които като отишли отзарана на гроба,
23 and when they didn’t find his body, they came saying that they had also seen a vision of angels, who said that he was alive.
и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.
24 Some of us went to the tomb and found it just like the women had said, but they didn’t see him.”
И някои от ония, които бяха с нас, отидоха на гроба, и намериха тъй както рекоха жените; а Него не видели.
25 He said to them, “Foolish people, and slow of heart to believe in all that the prophets have spoken!
И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!
26 Didn’t the Messiah have to suffer these things and to enter into his glory?”
Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си?
27 Beginning from Moses and from all the prophets, he explained to them in all the Scriptures the things concerning himself.
И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките писания.
28 They came near to the village where they were going, and he acted like he would go further.
И приближиха селото, в което отиваха; Той се държеше, като че отива по-надалеч.
29 They urged him, saying, “Stay with us, for it is almost evening, and the day is almost over.” He went in to stay with them.
Но те Го нудеха, казвайки: Остани с нас, защото е привечер, и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.
30 When he had sat down at the table with them, he took the bread and gave thanks. Breaking it, he gave it to them.
И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и даде им.
31 Their eyes were opened and they recognized him; then he vanished out of their sight.
И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях.
32 They said to one another, “Weren’t our hearts burning within us while he spoke to us along the way, and while he opened the Scriptures to us?”
И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?
33 They rose up that very hour, returned to Jerusalem, and found the eleven gathered together, and those who were with them,
И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, гдето намериха събрани единадесетте и тия, които бяха с тях,
34 saying, “The Lord is risen indeed, and has appeared to Simon!”
които и казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.
35 They related the things that happened along the way, and how he was recognized by them in the breaking of the bread.
Те пък разправиха станалото по пътя, и как Го познаха, когато разчупваше хляба.
36 As they said these things, Yeshua himself stood among them, and said to them, “Peace be to you.”
И когато говореха за това, сам Исус застана посред тях и каза им: Мир вам!
37 But they were terrified and filled with fear, and supposed that they had seen a spirit.
А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.
38 He said to them, “Why are you troubled? Why do doubts arise in your hearts?
И Той им рече: Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?
39 See my hands and my feet, that it is truly me. Touch me and see, for a spirit doesn’t have flesh and bones, as you see that I have.”
Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че съм Аз същият; попипайте Ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам.
40 When he had said this, he showed them his hands and his feet.
И като рече това, показа им ръцете и нозете си.
41 While they still didn’t believe for joy, and wondered, he said to them, “Do you have anything here to eat?”
Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той рече: Имате ли тук нещо за ядене?
42 They gave him a piece of a broiled fish and some honeycomb.
И дадоха му част от печена риба [и меден сок].
43 He took them, and ate in front of them.
И взе та яде пред тях.
44 He said to them, “This is what I told you while I was still with you, that all things which are written in the Torah of Moses, the Prophets, and the Psalms concerning me must be fulfilled.”
И рече им: Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите.
45 Then he opened their minds, that they might understand the Scriptures.
Тогава им отвори ума, за да разберат писанията.
46 He said to them, “Thus it is written, and thus it was necessary for the Messiah to suffer and to rise from the dead the third day,
И рече им: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден,
47 and that repentance and remission of sins should be preached in his name to all the nations, beginning at Jerusalem.
и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим.
48 You are witnesses of these things.
Вие сте свидетели на това.
49 Behold, I send out the promise of my Father on you. But wait in the city of Jerusalem until you are clothed with power from on high.”
И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града [Ерусалим], докато се облечете със сила от горе.
50 He led them out as far as Bethany, and he lifted up his hands and blessed them.
И ги заведе до едно място срещу Витания; и дигна ръцете Си да ги благослови.
51 While he blessed them, he withdrew from them and was carried up into heaven.
И като ги благославяше, отдели се от тях, и се възнесе на небето.
52 They worshiped him and returned to Jerusalem with great joy,
И те Му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голяма радост;
53 and were continually in the temple, praising and blessing God. Amen.
и бяха постоянно в храма, [хвалещи и] благославящи Бога. [Амин].
