Yochanan 6
1 After these things, Yeshua went away to the other side of the sea of Galilee, which is also called the Sea of Tiberias.
След това Исус отиде на отвъдната страна на галилейското, тоест, тивериадското езеро FOOTNOTE ( Гръцки: Море; ) и навсякъде другаде в това евангелие.
2 A great multitude followed him, because they saw his signs which he did on those who were sick.
И подир Него вървеше едно голямо множество; защото гледэяяя
3 Yeshua went up into the mountain, and he sat there with his disciples.
И Исус се изкачи на хълма, и там седеше с учениците Си.
4 Now the Passover, the Jewish festival, was at hand.
А наближаваше юдейският празник пасхата.
5 Yeshua therefore, lifting up his eyes and seeing that a great multitude was coming to him, said to Philip, “Where are we to buy bread, that these may eat?”
Исус, като подигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на Филипа: Отгде да купим хляб да ядат тия?
6 He said this to test him, for he himself knew what he would do.
(А това каза за да го изпита; защото Той си знаеше какво щеше да направи).
7 Philip answered him, “Two hundred denarii worth of bread is not sufficient for them, that every one of them may receive a little.”
Филип му отговори: за двеста динари хляб не ще им стигне, за да вземе всеки по малко.
8 One of his disciples, Andrew, Simon Peter’s brother, said to him,
Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му каза:
9 “There is a boy here who has five barley loaves and two fish, but what are these among so many?”
Тук има едно момченце, у когото се намират пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора.
10 Yeshua said, “Have the people sit down.” Now there was much grass in that place. So the men sat down, in number about five thousand.
Исус рече: накарайте човеците да насядат. А на това място имаше много трева; и тъй, насядаха около пет хиляди мъже на брой.
11 Yeshua took the loaves, and having given thanks, he distributed to the disciples, and the disciples to those who were sitting down, likewise also of the fish as much as they desired.
Исус, прочее, взе хлябовете и, като благодари, раздаде ги на седналите; така и на рибите колкото искаха.
12 When they were filled, he said to his disciples, “Gather up the broken pieces which are left over, that nothing be lost.”
И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо.
13 So they gathered them up, and filled twelve baskets with broken pieces from the five barley loaves, which were left over by those who had eaten.
И тъй, от петте ечимичени хляба събраха, и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали на тия, които бяха яли.
14 When therefore the people saw the sign which Yeshua did, they said, “This is truly the Prophet who comes into the world.”
Тогава човеците, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Тоя е пророкът, Който щеше да дойде на света.
15 Yeshua therefore, perceiving that they were about to come and take him by force to make him king, withdrew again to the mountain by himself.
И тъй, Исус като разбра, че ще дойдат да Го вземат на сила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.
16 When evening came, his disciples went down to the sea.
А когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото,
17 They entered into the boat, and were going over the sea to Capernaum. It was now dark, and Yeshua had not come to them.
и влязоха в ладия и отиваха отвъд езерото в Капернаум. И беше се вече стъмнило а Исус не бе дошъл още при тях;
18 The sea was tossed by a great wind blowing.
и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.
19 When therefore they had rowed about twenty-five or thirty stadia, they saw Yeshua walking on the sea and drawing near to the boat; and they were afraid.
И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исуса, че ходи по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се.
20 But he said to them, “It is I. Don’t be afraid.”
Но той им каза: Аз съм; не бойте се!
21 They were willing therefore to receive him into the boat. Immediately the boat was at the land where they were going.
Затова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се намери при сушата, към която отиваха.
22 On the next day, the multitude that stood on the other side of the sea saw that there was no other boat there, except the one in which his disciples had embarked, and that Yeshua hadn’t entered with his disciples into the boat, but his disciples had gone away alone.
На другия ден, народът, който стоеше отвъд езерото, като бе видял, че там няма друга ладийка, освен едната, и че Исус не беше влязъл с учениците Си в ладийката, но че учениците Му бяха тръгнали сами,
23 However, boats from Tiberias came near to the place where they ate the bread after the Lord had given thanks.
(обаче други ладийки бяха дошли от Тивериада близо до мястото гдето бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил),
24 When the multitude therefore saw that Yeshua wasn’t there, nor his disciples, they themselves got into the boats and came to Capernaum, seeking Yeshua.
и тъй, народът, като видя че няма там Исуса, нито учениците Му, те сами влязоха в ладийката и дойдоха в Капернаум и търсиха Исуса.
25 When they found him on the other side of the sea, they asked him, “Rabbi, when did you come here?”
И като Го намериха отвъд езерото, рекоха Му: Учителю, кога си дошъл тука?
26 Yeshua answered them, “Most certainly I tell you, you seek me, not because you saw signs, but because you ate of the loaves and were filled.
В отговор Исус им рече: Истина, истина ви казвам, търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.
27 Don’t work for the food which perishes, but for the food which remains to eternal life, which the Son of Man will give to you. For God the Father has sealed him.” (aiōnios g166)
Работете, не за храна, която се разваля, а за храна която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Отец, Бог, Него е потвърдил с печата Си. (aiōnios g166)
28 They said therefore to him, “What must we do, that we may work the works of God?”
Затова те Му рекоха: Какво да сторим, за да вършим Божиите дела?
29 Yeshua answered them, “This is the work of God, that you believe in him whom he has sent.”
Исус в отговор им рече: Това е Божието дело, да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.
30 They said therefore to him, “What then do you do for a sign, that we may see and believe you? What work do you do?
Тогава Му рекоха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Те повярваме? Какво вършиш?
31 Our fathers ate the manna in the wilderness. As it is written, ‘He gave them bread out of heaven to eat.’”
Бащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: Хляб от небето им даде да ядат.
32 Yeshua therefore said to them, “Most certainly, I tell you, it wasn’t Moses who gave you the bread out of heaven, but my Father gives you the true bread out of heaven.
На това Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не Моисей ви даде хляб от небето; а Отец Ми ви дава истинския хляб от небето.
33 For the bread of God is that which comes down out of heaven and gives life to the world.”
Защото Божият хляб е хлябът, който слиза от небето и дава живот на света.
34 They said therefore to him, “Lord, always give us this bread.”
Те, прочее, Му рекоха: Господи, давай ни винаги тоя хляб.
35 Yeshua said to them, “I am the bread of life. Whoever comes to me will not be hungry, and whoever believes in me will never be thirsty.
Исус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее.
36 But I told you that you have seen me, and yet you don’t believe.
Но казвам ви, че вие Ме видяхте, и пак не вярвате.
37 All those whom the Father gives me will come to me. He who comes to me I will in no way throw out.
Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя;
38 For I have come down from heaven, not to do my own will, but the will of him who sent me.
защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.
39 This is the will of my Father who sent me, that of all he has given to me I should lose nothing, but should raise him up at the last day.
И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден.
40 This is the will of the one who sent me, that everyone who sees the Son and believes in him should have eternal life; and I will raise him up at the last day.” (aiōnios g166)
Защото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден. (aiōnios g166)
41 The Judeans therefore murmured concerning him, because he said, “I am the bread which came down out of heaven.”
Тогава юдеите роптаеха против Него, за гдето рече: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.
42 They said, “Isn’t this Yeshua, the son of Joseph, whose father and mother we know? How then does he say, ‘I have come down out of heaven’?”
И казаха: Не е ли този Исус, Иосифовият син, Чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето?
43 Therefore Yeshua answered them, “Don’t murmur among yourselves.
Исус в отговор им рече: Не роптайте помежду си.
44 No one can come to me unless the Father who sent me draws him; and I will raise him up in the last day.
Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден.
45 It is written in the Prophets, ‘They will all be taught by God.’ Therefore everyone who hears from the Father and has learned, comes to me.
Писано е в пророците: Всички ще бъдат научени от Бога. Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене.
46 Not that anyone has seen the Father, except he who is from God. He has seen the Father.
Не, че е видял някой Отца, освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца.
Истина, истина ви казвам, Който вярва [в Мене] има вечен живот. (aiōnios g166)
48 I am the bread of life.
Аз съм хлябът на живота.
49 Your fathers ate the manna in the wilderness and they died.
Бащите ви ядоха манната в пустинята и все пак измряха.
50 This is the bread which comes down out of heaven, that anyone may eat of it and not die.
Тоя е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре.
51 I am the living bread which came down out of heaven. If anyone eats of this bread, he will live forever. Yes, the bread which I will give for the life of the world is my flesh.” (aiōn g165)
Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века; да! и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът [която Аз ще дам] за живота на света. (aiōn g165)
52 The Judeans therefore contended with one another, saying, “How can this man give us his flesh to eat?”
Тогава юдеите взеха да се препират помежду си, казвайки: Как може Този да ни даде да ядем от плътта Му?
53 Yeshua therefore said to them, “Most certainly I tell you, unless you eat the flesh of the Son of Man and drink his blood, you don’t have life in yourselves.
Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.
54 He who eats my flesh and drinks my blood has eternal life, and I will raise him up at the last day. (aiōnios g166)
Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден. (aiōnios g166)
55 For my flesh is food indeed, and my blood is drink indeed.
Защото моята плът е истинска храна, и Моята кръв е истинско питие.
56 He who eats my flesh and drinks my blood lives in me, and I in him.
Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него.
57 As the living Father sent me, and I live because of the Father, so he who feeds on me will also live because of me.
Както живият Отец Ме е пратил, и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене.
58 This is the bread which came down out of heaven—not as our fathers ate the manna and died. He who eats this bread will live forever.” (aiōn g165)
Тоя е хлябът, който слезе от небето; онзи който се храни с тоя хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха и измряха. (aiōn g165)
59 He said these things in the synagogue, as he taught in Capernaum.
Това рече Исус в синагогата, като поучаваше в Капернаум.
60 Therefore many of his disciples, when they heard this, said, “This is a hard saying! Who can listen to it?”
И тъй, мнозина от учениците Му, като чуха това, рекоха; Тежко е това учение; кой може да го слуша?
61 But Yeshua knowing in himself that his disciples murmured at this, said to them, “Does this cause you to stumble?
Но Исус като знаеше в Себе Си, че учениците Му за туй негодуват, рече им: Това ли ви съблазнява?
62 Then what if you would see the Son of Man ascending to where he was before?
Тогава, какво ще кажете, ако видите Човешкия Син да възлиза там, гдето е бил изпърво?
63 It is the spirit who gives life. The flesh profits nothing. The words that I speak to you are spirit, and are life.
Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползува; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са.
64 But there are some of you who don’t believe.” For Yeshua knew from the beginning who they were who didn’t believe, and who it was who would betray him.
Но има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите, и кой е тоя, който щеше да Го предаде.
65 He said, “For this cause I have said to you that no one can come to me, unless it is given to him by my Father.”
И каза: Затова ви рекох, че никой не може да дойде при Мене ако не му е дадено от Отца.
66 At this, many of his disciples went back and walked no more with him.
Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха, и не ходеха вече с Него.
67 Yeshua said therefore to the twelve, “You don’t also want to go away, do you?”
За туй Исус рече на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?
68 Simon Peter answered him, “Lord, to whom would we go? You have the words of eternal life. (aiōnios g166)
Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот. (aiōnios g166)
69 We have come to believe and know that you are the Messiah, the Son of the living God.”
и ние вярваме и знаем, че Ти си [Христос, Син на живия Бог] Светият Божий.
70 Yeshua answered them, “Didn’t I choose you, the twelve, and one of you is a devil?”
Исус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесет, и един от вас е дявол?
71 Now he spoke of Judah, the son of Simon Iscariot, for it was he who would betray him, being one of the twelve.
Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.
