Acts 16
1 He came to Derbe and Lystra; and behold, a certain disciple was there, named Timothy, the son of a Jewess who believed, but his father was a Greek.
О И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях.
2 The brothers who were at Lystra and Iconium gave a good testimony about him.
О И като ги изведоха при градските съдии рекоха: Тия човеци са Юдеи и много смущават града ни,
3 Paul wanted to have him go out with him, and he took and circumcised him because of the Jews who were in those parts, for they all knew that his father was a Greek.
Него Павел пожела да води със себе си, затова взе та го обряза поради юдеите, които бяха по ония места; понеже всички знаяха, че баща му беше, грък.
4 As they went on their way through the cities, they delivered the decrees to them to keep which had been ordained by the emissaries and elders who were at Jerusalem.
И като ходеха по градовете, предаваха им наредбите определени от апостолите и презвитерите в Ерусалим, за да ги пазят.
5 So the assemblies were strengthened in the faith, and increased in number daily.
Така църквите се утвърдяваха във вярата, и от ден на ден се умножаваха числено.
6 When they had gone through the region of Phrygia and Galatia, they were forbidden by the Holy Spirit to speak the word in Asia.
И апостолите преминаха Фригийската и Галатийската земя, като им се забрани от Светия Дух да проповядват словото в Азия;
7 When they had come opposite Mysia, they tried to go into Bithynia, but the Spirit didn’t allow them.
и като дойдоха срещу Мизия, опитаха се да отидат във Витиния, но Исусовия Дух не им допусна.
8 Passing by Mysia, they came down to Troas.
И тъй, като изминаха Мизия слязоха в Троада.
9 A vision appeared to Paul in the night. There was a man of Macedonia standing, begging him and saying, “Come over into Macedonia and help us.”
И яви се на Павла нощя видение: един македонец стоеше и се молеше, казвайки: Дойди в Македония и помогни ни.
10 When he had seen the vision, immediately we sought to go out to Macedonia, concluding that the Lord had called us to proclaim the Good News to them.
И като видя видението, веднага потърсихме [случай] да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях.
11 Setting sail therefore from Troas, we made a straight course to Samothrace, and the day following to Neapolis;
И тъй, като отплувахме от Троада, отправихме се право към Самотрак, на утрешния ден в Неапол,
12 and from there to Philippi, which is a city of Macedonia, the foremost of the district, a Roman colony. We were staying some days in this city.
и оттам във Филипи, който е главният град на оная Македония, и Римска колония. В тоя град преседяхме няколко дни.
13 On the Sabbath day we went outside of the city by a riverside, where we supposed there was a place of prayer, and we sat down and spoke to the women who had come together.
А в събота излязохме вън от портата край една река, дето предполагахме, че става молитва; и седнахме та говорихме на събраните там жени.
14 A certain woman named Lydia, a seller of purple, of the city of Thyatira, one who worshiped God, heard us. The Lord opened her heart to listen to the things which were spoken by Paul.
И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави платове, слушаше; и Господ отвори сърцето й да внимава на това, което Павел говореше.
15 When she and her household were immersed, she begged us, saying, “If you have judged me to be faithful to the Lord, come into my house and stay.” So she persuaded us.
И като се кръсти тя и домът и, помоли ни, казвайки: Ако ме признавате за вярна Господу, влезте в къщата ми и седете. И принуди ни.
16 As we were going to prayer, a certain girl having a spirit of divination met us, who brought her masters much gain by fortune telling.
И един ден, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една мома, която имаше предсказвателен дух и чрез прокобяването си докарваше голяма печалба на господарите си.
17 Following Paul and us, she cried out, “These men are servants of the Most High God, who proclaim to us a way of salvation!”
Тя вървеше подир Павла и нас та викаше, казвайки: Тия човеци са слуги на всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.
18 She was doing this for many days. But Paul, becoming greatly annoyed, turned and said to the spirit, “I command you in the name of Yeshua the Messiah to come out of her!” It came out that very hour.
Това тя правеше много дни наред, А понеже твърде дотегна на Павла, той се обърна и рече на духа: Заповядвам ти в името на Исуса Христа да излезеш от нея. И излезе в същия час.
19 But when her masters saw that the hope of their gain was gone, they seized Paul and Silas and dragged them into the marketplace before the rulers.
А господарите и като видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила та ги завлякоха на пазаря пред началниците.
20 When they had brought them to the magistrates, they said, “These men, being Jews, are agitating our city
И като ги изведоха при градските съдии, рекоха: Тия човеци са юдеи и смущават града ни,
21 and advocate customs which it is not lawful for us to accept or to observe, being Romans.”
като прповядват обичаи, които не е позволено на нас, като Римляни, да приемаме или да пазим.
22 The multitude rose up together against them and the magistrates tore their clothes from them, then commanded them to be beaten with rods.
На това, народът купно се подигна против тях, и градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.
23 When they had laid many stripes on them, they threw them into prison, charging the jailer to keep them safely.
И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница, и заръчаха на тъмничния началник да ги варди здраво;
24 Having received such a command, he threw them into the inner prison and secured their feet in the stocks.
който като получи такава заповед, хвърли ги в по-вътрешната тъмница, и стегна добре нозете им в клада.
25 But about midnight Paul and Silas were praying and singing hymns to God, and the prisoners were listening to them.
Но по среднощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха,
26 Suddenly there was a great earthquake, so that the foundations of the prison were shaken; and immediately all the doors were opened, and everyone’s bonds were loosened.
внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всичките се развързаха.
27 The jailer, being roused out of sleep and seeing the prison doors open, drew his sword and was about to kill himself, supposing that the prisoners had escaped.
И началникът, като се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна ножа си и щеше да се убие, мислейки, че затворниците са избягали.
28 But Paul cried with a loud voice, saying, “Don’t harm yourself, for we are all here!”
Но Павел извика със силен глас, думайки: Недей струва никакво зло на себе си, защото всички сме тука.
29 He called for lights, sprang in, fell down trembling before Paul and Silas,
Тогава началникът поиска светила, скочи вътре, и разтреперан падна пред Павла и Сила;
30 brought them out, and said, “Sirs, what must I do to be saved?”
и изведе ги вън и рече: Господа, що трябва да сторя за да се спася?
31 They said, “Believe in the Lord Yeshua the Messiah, and you will be saved, you and your household.”
А те казаха: повярвай в Господа Исуса (Христа), и ще се спасиш, ти и домът ти.
32 They spoke the word of the Lord to him, and to all who were in his house.
И говориха Господнето учение на него и на всички, които бяха в дома му.
33 He took them the same hour of the night and washed their stripes, and was immediately immersed, he and all his household.
И той ги взе в същия час през нощта та им изми раните; и без забава се кръсти, той той и всичките негови.
34 He brought them up into his house and set food before them, and rejoiced greatly with all his household, having believed in God.
И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и, повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.
35 But when it was day, the magistrates sent the sergeants, saying, “Let those men go.”
А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да рекат: Пусни ония човеци.
36 The jailer reported these words to Paul, saying, “The magistrates have sent to let you go; now therefore come out and go in peace.”
И началникът съобщи думите на Павла, казвайки: Градските съдии са пратили да ви пуснем; сега, прочее, излезте и си идете с мир.
37 But Paul said to them, “They have beaten us publicly without a trial, men who are Romans, and have cast us into prison! Do they now release us secretly? No, most certainly, but let them come themselves and bring us out!”
Но Павел им рече: Биха ни публично без да сме били осъдени, нас, които сме Римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни изваждат? То не става; но те нека дойдат и ни изведат.
38 The sergeants reported these words to the magistrates, and they were afraid when they heard that they were Romans,
И палачите съобщиха тия думи на градските съдии; а те като чуха, че били Римляни, уплашиха се;
39 and they came and begged them. When they had brought them out, they asked them to depart from the city.
и дойдоха та ги помолиха да бъдат снизходителни, и като ги изведоха поканиха ги да си отидат от града.
40 They went out of the prison and entered into Lydia’s house. When they had seen the brothers, they encouraged them, then departed.
А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидини, и, като видяха братята, увещаха ги, и си заминаха.
