< Proverbs 10 >
1 These [are more] proverbs/wise sayings from Solomon: If children are wise, they cause their parents to be happy; but if children are foolish, they cause their parents to be very sad.
Пилделе луй Соломон. Ун фиу ынцелепт есте букурия татэлуй, дар ун фиу небун есте мыхниря мамей сале.
2 Money that you get by doing dishonest/wicked things will really not benefit you; but by living righteously you will live for (a long time/many years).
Комориле кыштигате пе недрепт ну фолосеск, дар неприхэниря избэвеште де ла моарте.
3 Yahweh does not allow righteous [people] to starve, but he will prevent wicked [people] from getting what they want.
Домнул ну ласэ пе чел неприхэнит сэ суфере де фоаме, дар ындепэртязэ пофта челор рэй.
4 Lazy people [soon] become poor; it is those who work hard who become rich.
Чине лукрязэ ку о мынэ ленешэ сэрэчеште, дар мына челор харничь ымбогэцеште.
5 Those who are wise, harvest the crops when they are ripe; it is shameful/disgraceful to sleep [and not work] during harvest time.
Чине стрынӂе вара есте ун ом кибзуит, чине доарме ын тимпул сечератулуй есте ун ом каре фаче рушине.
6 Righteous [people will] be blessed [by God]; [the nice things] that wicked [people] say [MTY] [sometimes] conceal the fact that they [are planning to] act violently.
Пе капул челуй неприхэнит сунт бинекувынтэрь, дар гура челор рэй аскунде силничие.
7 After righteous [people die], other people are blessed as they remember [what those people did before they died]; but we will soon forget wicked people [MTY] after they die.
Помениря челуй неприхэнит есте бинекувынтатэ, дар нумеле челор рэй путрезеште.
8 Wise people heed good instruction/advice, but people who talk foolishly will ruin themselves.
Чине аре о инимэ ынцеляптэ примеште ынвэцэтуриле, дар чине аре о гурэ несокотитэ се прэпэдеште сингур.
9 Honest people will be safe, but [others] (OR, God) will find out those who are dishonest.
Чине умблэ фэрэ приханэ умблэ фэрэ тямэ, дар чине апукэ пе кэй стрымбе се дэ сингур де гол.
10 Those who signal with their eyes [that they are about to do something that is wrong] cause trouble, but those who rebuke others truthfully cause them to be peaceful.
Чине клипеште дин окь есте о причинэ де ынтристаре ши чине аре о гурэ несокотитэ се прэпэдеште сингур.
11 What righteous [people] say [MTY] is [like] a fountain that (gives life/enables people to live many years) [MET], but what wicked [people] say [MTY] hides [the fact] that they intend to act violently.
Гура челуй неприхэнит есте ун извор де вяцэ, дар гура челор рэй аскунде силничие.
12 When we hate others, it causes quarrels, but if we love others, we forgive them [for the wrong things that they do].
Ура стырнеште чертурь, дар драгостя акоперэ тоате грешелиле.
13 Those who have good sense say [MTY] what is wise, but people who do not have good sense must be punished.
Пе бузеле омулуй причепут се афлэ ынцелепчуня, дар нуяуа есте пентру спателе челуй фэрэ минте.
14 Wise people continue to learn all that they can, but when foolish people speak, they soon cause trouble.
Ынцелепций пэстрязэ штиинца, дар гура небунулуй есте о пеире апропиятэ.
15 The wealth that rich people have [protects them like a city is protected by a] strong wall around it [MET], but people who are poor suffer much [because they have no one to help them].
Аверя есте о четате ынтэритэ пентру чел богат, дар прэпэдиря челор ненорочиць есте сэрэчия лор.
16 If you are righteous, your reward will be a good life, [but] all that sinful people gain is to sin more.
Чел неприхэнит ышь ынтребуинцязэ кыштигул пентру вяцэ, яр чел рэу ышь ынтребуинцязэ венитул пентру пэкат.
17 Those who pay attention when others try to (correct them/teach them what they are doing that is wrong) will live (happily/for many years); but those who reject being rebuked will not find the road to life (OR, cause others to go astray).
Чине ышь адуче аминте де чертаре апукэ пе каля веций, дар чел че уйтэ мустраря апукэ пе кэй грешите.
18 Those who will not admit that they hate [others] are liars, and those who slander [others] are foolish.
Чине аскунде ура аре бузе минчиноасе ши чине рэспындеште бырфелиле есте ун небун.
19 When people talk a lot, that will lead them to sin a lot [by what they say]; if you are wise, you will refuse to say very much.
Чине ворбеште мулт ну се поате сэ ну пэкэтуяскэ, дар чел че-шь цине бузеле есте ун ом кибзуит.
20 What righteous/good [people] say [MTY] is [as valuable as] pure silver [MET]; what wicked [people] think is worthless.
Лимба челуй неприхэнит есте арӂинт алес; инима челор рэй есте пуцин лукру.
21 What righteous [people] say [MTY] benefits many [people], but foolish people die because of the stupid [things that they do].
Бузеле челуй неприхэнит ынвиорязэ пе мулць оамень, дар небуний мор фииндкэ н-ау жудекатэ.
22 Yahweh blesses [some people] by enabling them to become rich, and working hard will not make them to become richer (OR, and he will not also cause them to become sad).
Бинекувынтаря Домнулуй ымбогэцеште ши Ел ну ласэ сэ фие урматэ де ничун неказ.
23 Foolish people (have fun/enjoy) doing what is wrong, but wise/sensible people enjoy doing what is wise.
Пентру чел небун есте о плэчере сэ факэ рэул, дар пентру чел ынцелепт есте о плэчере сэ лукрезе ку причепере.
24 Righteous [people] will get the good things that they want/desire, but what wicked [people] are afraid of is what will happen to them.
Челуй рэу, де че се теме, ачея и се ынтымплэ, дар челор неприхэниць ли се ымплинеште доринца.
25 When storms come, the wicked will (be blown away/never be safe), but righteous [people will] be safe forever.
Кум трече выртежул, аша пере чел рэу, дар чел неприхэнит аре темелий вешниче.
26 We do not like a lazy person who refuses to do the job that he is given to do, [just] like we do not like vinegar in our mouths or smoke in our eyes.
Кум есте оцетул пентру динць ши фумул пентру окь, аша есте ленешул пентру чел че-л тримите.
27 If you revere Yahweh, you will live for a long time; but wicked [people] die before they become old.
Фрика де Домнул лунӂеште зилеле, дар аний челуй рэу сунт скуртаць.
28 Righteous [people] confidently expect [that good things will happen to them], and that causes them to be happy/joyful; but when wicked [people] confidently expect something good to happen, it does not happen.
Аштептаря челор неприхэниць ну ва фи декыт букурие, дар нэдеждя челор рэй ва пери.
29 Yahweh protects [MET] those who live righteously, but he destroys those who do what is evil.
Каля Домнулуй есте ун зид де апэраре пентру чел невиноват, дар есте о топение пентру чей че фак рэул.
30 Righteous [people] will always be secure [LIT], but wicked people will be removed from their land (OR, from this earth).
Чел неприхэнит ну се ва клэтина ничодатэ, дар чей рэй ну вор локуи ын царэ.
31 Righteous people [MTY] say things that are wise, but [God] will shut the mouths of people [MTY] who say what is not true.
Гура челуй неприхэнит скоате ынцелепчуне, дар лимба стрикатэ ва фи нимичитэ.
32 Righteous people [MTY] know what to say that is acceptable, but wicked [people] [MTY] are [constantly] saying things that are not true.
Бузеле челуй неприхэнит штиу сэ ворбяскэ лукрурь плэкуте, дар гура челор рэй спуне рэутэць.