Acts 17
1 Having passed through then Amphipolis and (*no*) Apollonia they came to Thessalonica, where was (the *k*) a synagogue of the Jews.
И като минаха през Амфипол и Аполония, пристигнаха в Солун, дето имаше юдейска синагога.
2 According to now the being customary with Paul he went in to them, and for Sabbaths three (he reasoned *N(k)O*) with them from the Scriptures,
О Защото внасяш нещо странно в ушите ни; бихме обичали, прочее, да узнаем какво ще е то.
3 opening and setting forth that the Christ it was being necessary to have suffered and to have risen out from [the] dead and that this is the Christ (*no*) Jesus whom I myself preach to you.
та им поясняваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че тоя Исус, когото, каза той, аз ви проповядвам, е Христос.
4 And some of them were obedient and they joined themselves to Paul and to Silas, along with worshipping Greeks a multitude great of women then leading not a few.
и някои от тях се убедиха и дружеха с Павла и Сила, така и голямо множество от набожните гърци и не малко от по-първите жени.
5 Having become jealous now (the *o*) ([being] disobedient *K*) Jews and having taken to [them] of the market-loungers men certain wicked and having collected a crowd they were setting in uproar the city, (and *N(k)O*) having assailed the house of Jason they were seeking them (to bring out *N(k)O*) to the people;
Но юдеите, подбудени от завист, взеха си неколцина лоши човеци от мързеливците по пазаря, и като събраха тълпа, размиряваха града; и нападнаха на Ясоновата къща та търсеха Павла и Сила за да ги изведат пред народа.
6 Not having found however them they were dragging (*k*) Jason and certain brothers before the city authorities crying out that The [ones] the world having upset these also here are come,
Но като ги не намериха, завлякоха Ясона и някои от братята пред градоначалниците и викаха: Тия, които изопачиха света, дойдоха и тука;
7 whom has received Jason; And these all contrary to the decrees of Caesar do king another proclaiming to be Jesus.
и Ясон ги е приел; и те всички действуват против Кесаревите укази, казвайки, че имало друг цар, Исус.
8 They stirred up then the crowd and the city authorities hearing these things;
И народът и градоначалниците, като чуха това, се смутиха.
9 And having taken security from Jason and the rest they let go them.
Но като взеха поръчителство от Ясона и от другите пуснаха ги.
10 And the brothers immediately through (*k*) night sent away both Paul and Silas to Berea, who having arrived into the synagogue of the Jews were going.
А братята незабавно изпратиха Павла и Сила през нощ в Берия; и те като стигнаха там, отидоха в юдейската синагога.
11 These now were more noble than those in Thessalonica, who received the word with all readiness (*ko*) every day examining the Scriptures if would be these things so.
И Беряните бяха по-благородни от Солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък, и всеки ден изследваха писанията да видят дали това е вярно.
12 Many indeed therefore of them believed, and of the Grecian women prominent and men not a few.
И така мнозина от тях повярваха, и от високопоставените гъркини и от мъжете не малко.
13 When however knew those from Thessalonica Jews that also in Berea was proclaimed by Paul the word of God, they came there also there also stirring up (and agitating *NO*) the crowds.
Но Солунските юдеи, като разбраха, че и в Берия се проповядва от Павла Божието учение, дойдоха и там та подбудиха и смутиха народа.
14 Immediately also then Paul sent away the brothers to go (until *N(k)O*) to the sea; (remained but *N(k)O*) both Silas and Timothy there.
Тогава братята изведнъж изпратиха Павла да отиде към морето; а Сила и Тимотей останаха още там.
15 Those now (escorting *N(k)O*) Paul brought (him *k*) unto Athens, and having received a command unto Silas and (*no*) Timothy that as quickly as possible they may come to him they were departing.
А ония, които придружаваха Павла, заведоха го до Атина; и като получиха от него заповед до Сила и Тимотея да дойдат колкото се може по-скоро при него, заминаха си.
16 In now Athens is waiting for them Paul was provoked the spirit of him in him (seeing *N(k)O*) utterly idolatrous to be the city.
А като ги чакаше Павел в Атина, духът му се възмущаваше дълбоко, като гледаше града пълен с идоли.
17 He was reasoning indeed therefore in the synagogue with the Jews and with those worshiping and in the marketplace on every day with those meeting [him];
И тъй разискваше в синагогата с юдеите и с набожните, и по пазаря всеки ден с ония, с които се случеше да среща.
18 Some then also of the Epicureans and (of the *k*) Stoics philosophers were encountering him; And some were saying; What maybe would intend babbler this to say? Others however; Of foreign gods he seems a proclaimer to be; because Jesus and the resurrection (to them *k*) he was evangelising.
Тоже и някои от Епикурейските и Стоическите философи се препираха с него; и едни рекоха: Какво иска да каже тоя празнословец? а други: види се, че е проповедник на чужди богове: защото проповядваше Исуса и възкресението.
19 Having taken hold (also *NK(o)*) of him to the Ares Hill they brought [him] saying; Are we able to know what [is] new this which by you is spoken teaching?
Прочее, взеха та го заведоха на Ареопага, като казваха: можем ли да знаем какво е това ново учение, което ти проповядваш?
20 Strange things for some you are bringing to the ears of us; We resolve therefore to know (what [things] *N(k)O*) (maybe *k*) (intends *N(k)O*) these things to be.
Защото внасяш нещо странно в ушите ни; бихме обичали, прочее, да узнаем какво ще е то.
21 [The] Athenians now all and the visiting strangers in no [thing] else were spending their time than to tell something (and *N(k)O*) to hear something new.
(А всичките Атиняни и чужденци, които престояваха там, не си прекарваха времето с нищо друго, освен да разказват или да слушат нещо по-ново).
22 Having stood then Paul in [the] midst of the Ares Hill he was saying; Men Athenians, in all things as very religious you I behold;
И тъй, Павел застана всред Ареопага и каза: Атиняни, по в с и ч к о гледам, че сте много набожни.
23 Passing through for and beholding the objects of worship of you I found even an altar on which had been inscribed: To an unknown God. (whom *N(k)O*) therefore not knowing you worship, (Him *N(K)O*) I myself proclaim to you.
Защото, като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих н един жертвеник, на който бе написано: На непознатия Бог. Онова, прочее, на което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам.
24 The God who having made the world and all things that [are] in it, He of heaven and earth being Lord not in hand-made temples dwells,
Бог, който е направил света и всичко що е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворни храмове,
25 nor by hands (human *N(k)O*) is He served as needing anything, Himself giving to all life and breath (and *N(K)O*) (the *N(k)O*) all;
нито му са потребни служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже сам той дава на всички и живот и дишане и всичко;
26 He made then of one (blood *K*) every nation of men to dwell upon (all [the] face *N(k)O*) of the earth, determining (ordered *N(k)O*) times and the boundaries of the habitation of them
и направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил предназначени времена и пределите на заселищата им;
27 to seek (God, *N(K)O*) if perhaps indeed they would touch Him and would find [Him], And (indeed *N(k)O*) not far from one each of us He is.
за да търсят Бога, та дано биха го поне напипали и намерили, ако и да той не е далеч от всеки един от нас;
28 In Him for we live and move and are,’ As also some of the among you poets have said; of [Him] For also offspring we are.’
защото в него живеем, движим се, и съществуваме; както и някои от вашите поети са рекли, "Защото дори негов род сме".
29 Offspring therefore being of God not we ought to consider to gold or to silver or to stone, a graven thing of craft and imagination of man, the Divine Being to be like.
И тъй, като сме Божий род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато, или на сребро, или на камък; изработен с човешко изкуство и измишление.
30 The indeed therefore times of ignorance having overlooked God now (He commands *NK(O)*) to men (all *N(k)O*) everywhere to repent;
Бог, прочее, без да държи бележка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят,
31 (just as *N(k)O*) He set a day in which He is about to judge the world in righteousness by a man whom He appointed a guarantee having provided to all, having raised Him out from [the] dead.
тъй като е назначил ден, когато ще съди вселената справедливо чрез човека, когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като го е възкресил от мъртвите.
32 Having heard of now a resurrection of [the] dead some indeed were mocking [him], some however said; We will hear you concerning this (also *no*) again.
А като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха, а други рекоха: За тоя предмет пак ще те слушаме.
33 (and *k*) Thus Paul went out from [the] midst of them.
И така Павел си излезе измежду тях.
34 Some however men having joined themselves to him believed, among whom also [were] Dionysius the Areopagite and a woman named Damaris and others with them.
А някои мъже се прилепиха при него и повярваха, между които беше и Дионисий Ареопагит, още и една жена на име Дамар, и други с тях.
