Psalms 44
1 To the Chief Musician. For the Sons of Korah. An Instructive Psalm. O God! with our own ears, have we heard, Our fathers, have recounted to us, —The work thou didst work, In their day, In the days of aforetime:
За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.
2 Thou thyself, with thine own hand—Didst dispossess, nations, and didst plant them, Didst break peoples in pieces, and didst spread them out:
Ти си изгорил с ръката Си народите, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.
3 For, not by their own sword, gat they possession of the land, Nor did, their own arm, win victory for them, —But thine own right hand, and thine own arm, and the light of thy face, Because thou hadst accepted them.
Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.
4 Thou thyself, art my king, O God, Command thou the victories of Jacob.
Ти си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова.
5 By thee, will we thrust at, our adversaries, In thy Name, will we tread down our assailants;
Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.
6 For, not in my bow, will I trust, Nor shall, my sword, give me victory;
Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.
7 For thou hast saved us from our adversaries, And, them who hated us, hast thou put to shame.
Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.
8 In God, have we boasted all the day, And, thy Name—unto times age-abiding, will we praise. (Selah)
С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села)
9 But nay thou hast rejected, and confounded us, And wilt not go forth with our hosts;
Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.
10 Thou sufferest us to turn back from the adversary, And, they who hate us, have plundered at will:
Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.
11 Thou dost give us up like sheep to be devoured, And, amongst the nations, hast thou scattered us.
Предал си ни като овци за ядене, И разпръснал си ни между народите.
12 Thou dost sell thy people for, no-value, And hast not made increase by their price.
Продал си Своите люде за нищо. И не си спечелил от цената им.
13 Thou dost make us, A reproach to our neighbours, A mockery and a derision to them who are round about us:
Правиш ни за укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.
14 Thou dost make us, A by-word among the nations, —A shaking of the head among the peoples.
Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.
15 All the day, is my confusion before me, And, the shame of my face, hath covered me:
Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,
16 At the voice of him who reproacheth and revileth, At the face of the foe and avenger.
Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля, и отмъстителя.
17 All this, hath come upon us, Yet had we not forgotten thee, Neither had we dealt falsely with thy covenant;
Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.
18 Our heart had not drawn back, Nor had our goings swerved from thy path;
Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,
19 That thou shouldst have crushed us down in the place of wild dogs, And covered us over with a deadly shadow.
Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място. И да си ни покрил с мрачна сянка.
20 If we had forgotten the Name of our God, And had spread forth our hands unto the GOD of the foreigner,
Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,
21 Would not, God, have searched into this, Seeing that, he, knoweth the secrets of the heart?
То не ще ли Бог да издири това? Защото той знае тайните на сърцето.
22 Surely, for thy sake, have we been slain all the day, We have been accounted as sheep for slaughter.
Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овци за клане,
23 Awake thou! wherefore shouldst thou sleep, O Lord? Bestir thee! do not reject us altogether!
Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги.
24 Wherefore shouldst thou hide, thy face? Shouldst forget our humiliation and our oppression?
Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?
25 For our soul, sinketh down to the dust, Our body, cleaveth to the earth.
Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепен до земята.
26 Arise to our help, And ransom us, because of thine own lovingkindness.
Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.
