< Isaiah 32 >
1 Behold, a king reigns for righteousness, As for princes, they rule for judgment.
Ето, един цар ще царува с правда, И началниците ще управляват с правосъдие;
2 And each has been as a hiding place [from] wind, And as a secret hiding place [from] inundation, As streams of waters in a dry place, As a shadow of a heavy rock in a weary land.
И всеки човек от тях ще бъде като заслон от вятър И като прибежище от буря, Като водни потоци на сухо място, Като сянка от голяма канара в изтощена земя.
3 And the eyes of beholders are not dazzled, And the ears of hearers attend.
Очите на виждащите не ще бъдат помрачени, И ушите на слушащите ще бъдат внимателни.
4 And the heart of those hurried understands to know, And the tongue of stammerers hurries to speak clearly.
Също и сърцето на безразсъдните ще разбере мъдрост, И езикът на гъгнивите ще говори бърже и ясно.
5 A fool is no more called “noble,” And to a miser it is not said, “rich”;
Подлият не ще се нарича вече великодушен, Нито ще се казва сребролюбецът щедър;
6 For a fool speaks folly, And his heart does iniquity, to do profanity, And to speak error concerning YHWH, To empty the soul of the hungry, Indeed, he causes the thirsty to lack [their] drink.
Защото подлият ще говори подло, И сърцето му ще работи беззаконие, Тъй щото да върши нечестие и говори заблуда против Господа, За да изтощи душата на гладния, И да направи питието на жадния да чезне.
7 And the miser—his instruments [are] evil, He has counseled wicked schemes, To corrupt the poor with lying sayings, Even when the needy speaks justly.
А на коварния средствата са зли; Той измислюва лукави кроежи За да погуби сиромаха с лъжливи думи Даже като немотния говори право.
8 And the noble counseled noble things, And he rises up for noble things.
Но великодушният измислюва великодушни неща, И за великодушни неща ще стои.
9 Women, easy ones, rise, hear my voice, Daughters, confident ones, give ear [to] my saying,
Станете, вие охолни жени, и слушайте гласа ми; Чуите думата ми, вие безгрижни дъщери;
10 In days and a year You are troubled, O confident ones, For harvest has been consumed, The gathering does not come.
За една година и няколко дни ще бъдете смущавани, вие безгрижни; Защото гроздоберът ще чезне, беритбата няма да настане.
11 Tremble, you women, you easy ones, Be troubled, you confident ones, Strip and make bare, with a girdle on the loins,
Треперете, вие охолни; смутете се вие безгрижни; Съблечете се и оголете се, и опашете кръста си с вретище.
12 They are lamenting for breasts, For fields of desire, for the fruitful vine.
Те ще се бият в гърди за приятни полета, За плодородните лозя.
13 Over the ground of my people thorn [and] brier go up, Surely over all houses of joy of the exulting city,
Тръни и глогове ще растат в земята на людете Ми, Още и върху всичките къщи, гдето се веселят във веселещия се град;
14 The palace has been left, The multitude of the city forsaken, Fort and watchtower have been for dens for all time, A joy of wild donkeys—a pasture of herds;
Защото палата ще бъде изоставен, Шумният град ще бъде напуснат, Крепостта и кулата ще станат до века пещери, Наслаждение на диви осли, пасбище на стада,
15 Until the Spirit is emptied out on us from on high, And a wilderness has become a fruitful field, And the fruitful field is reckoned for a forest.
Докато духът се излее на нас от свише, И пустинята стане плодородно поле, И плодородното поле се счете като лес.
16 And judgment has dwelt in the wilderness, And righteousness remains in the fruitful field.
Тогава правосъдие ще се засели в пустинята, И правда ще обитава в плодородното поле.
17 And a work of the righteousness has been peace, And a service of the righteousness—Keeping quiet and confidence for all time.
Правдата ще издействува мир; И светлината на правдата ще бъде покой и увереност до века.
18 And My people have dwelt in a peaceful habitation, And in steadfast dwelling places, And in quiet resting places.
И Моите люде ще обитават в мирно заселище, В утвърдени жилища, и в тихи успокоителни места.
19 And it has hailed in the going down of the forest, And the city is low in the valley.
Но ще пада градушка върху падащия лес; И градът съвсем ще се сниши.
20 Blessed [are] you sowing by all waters, Sending forth the foot of the ox and the donkey!
Блажени вие, които сеете при всяка вода, Които изпращат навред нозете на вола и на осела!