Job 4
1 Then answered Eliphaz the Themanite, and said,
Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
2 If we essay to address a word to thee, wilt thou be wearied? yet who is able to refrain from speaking?
Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
3 Behold, thou hast [ere this] corrected many, and weak hands thou wast wont to strengthen.
Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
4 Him that stumbled thy words used to uphold, and to sinking knees thou gavest vigor.
Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
5 Yet now, when it cometh to thee, thou art wearied: it toucheth even thee, and thou art terrified.
А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
6 Is not then thy fear of God still thy confidence, thy hope equal to the integrity of thy ways?
В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
7 Remember, I pray thee, who ever perished, being innocent? or where were the righteous destroyed?
Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
8 Even as I have seen, that those who plough wrong-doing, and sow trouble, have to reap the same.
До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
9 Before the breathing of God they perish, and before the breath of his nostrils they come to their end.
Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
10 The roaring of the lion, and the voice of the fierce lion, and the teeth of the young lions, are broken.
Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
11 The old lion perisheth for lack of prey, and the whelps of the lioness have to scatter themselves abroad.
Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
12 But to me a word came by stealth, and my ear took in a scarcely perceptible whisper thereof.
Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
13 In intense thoughts out of visions of the night, when deep sleep falleth on men:
Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
14 Dread came over me, with trembling, and it caused all my bones to shudder.
Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
15 Then flitted a spirit past before my face; the hair of my body stood up:
Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
16 It stood still, but I could not recognize its form; a figure was before my eyes, a slight whisper, then a [louder] voice I heard, saying,
Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
17 Can a mortal be more righteous than God? or can a man be more pure than his Maker?
Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
18 Behold, in his servants he putteth no trust, and his angels he chargeth with folly:
Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
19 How much less in those that dwell in houses of clay, whose foundation is in the dust, who are crushed till they come to be eaten by the moth?
Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
20 From morning to evening are they broken to pieces: without laying it [to heart] they perish for ever.
Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
21 Behold, their excellency which is in them is torn away: they die, and this without wisdom.
Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
