Psalms 107
1 BOOK V 'O give thanks unto the LORD, for He is good, for His mercy endureth for ever.'
Славете Господа, защото е благ, Защото неговата милост трае до века.
2 So let the redeemed of the LORD say, whom He hath redeemed from the hand of the adversary;
Така нека говорят изкупените от Господа, Които Той изкупи от ръката на противника,
3 And gathered them out of the lands, from the east and from the west, from the north and from the sea.
Като ги събра от страните, От изток и от запад, от север и от юг
4 They wandered in the wilderness in a desert way; they found no city of habitation.
Едни се скитат по пустинята, по усамотен път, Без да намират населен град
5 Hungry and thirsty, their soul fainted in them.
Гладни и жадни, Душата им примираше в тях.
6 Then they cried unto the LORD in their trouble, and He delivered them out of their distresses.
Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утеснениеята им,
7 And He led them by a straight way, that they might go to a city of habitation.
И заведе ги през прав път, За да отидат в населен град
8 Let them give thanks unto the LORD for His mercy, and for His wonderful works to the children of men!
Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
9 For He hath satisfied the longing soul, and the hungry soul He hath filled with good.
Защото насища жадна душа, И гладна душа изпълня с блага.
10 Such as sat in darkness and in the shadow of death, being bound in affliction and iron —
Други седяха в тъмнина и в мрачна сянка, Вързани със скръб и и с желязо,
11 Because they rebelled against the words of God, and contemned the counsel of the Most High.
Защото се разбунтуваха против Божиите слова. И презряха съвета на Всевишния.
12 Therefore He humbled their heart with travail, they stumbled, and there was none to help —
Затова смири сърцето им с труд; Те паднаха и нямаше кой да им помогне.
13 They cried unto the LORD in their trouble, and He saved them out of their distresses.
Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им;
14 He brought them out of darkness and the shadow of death, and broke their bands in sunder.
Изведе ги из тъмнината и мрачната сянка. И разкъса оковите им.
15 Let them give thanks unto the LORD for His mercy, and for His wonderful works to the children of men!
Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
16 For He hath broken the gates of brass, and cut the bars of iron in sunder.
Защото разби медните порти, И железните лостове сломи.
17 Crazed because of the way of their transgression, and afflicted because of their iniquities —
А пък безумните са в скръб поради беззаконните си пътища И поради неправдите си.
18 Their soul abhorred all manner of food, and they drew near unto the gates of death —
Душата им се гнуси от всяко ястие, А те се приближават до портите на смъртта.
19 They cried unto the LORD in their trouble, and He saved them out of their distresses;
Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги избавя от утесненията им.
20 He sent His word, and healed them, and delivered them from their graves.
Изпраща словото Си та ги изцелява, И ги отървава от ямите, в които лежат.
21 Let them give thanks unto the LORD for His mercy, and for His wonderful works to the children of men!
Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
22 And let them offer the sacrifices of thanksgiving, and declare His works with singing.
И нека принасят жертви на хвала, И радостно възвестяват делата Му.
23 They that go down to the sea in ships, that do business in great waters —
Ония пък, които слизат на морето в кораби, И вършат работи в големи води,
24 These saw the works of the LORD, and His wonders in the deep;
Те виждат делата на Господа, И чудесата Му в дълбочините,
25 For He commanded, and raised the stormy wind, which lifted up the waves thereof;
Защото, когато заповядва и дига бурния вятър, Който повдига морските вълни,
26 They mounted up to the heaven, they went down to the deeps; their soul melted away because of trouble;
Те се издигат до небесата, и пак се спущат до дълбочините Душата им се топи от бедствие.
27 They reeled to and fro, and staggered like a drunken man, and all their wisdom was swallowed up —
Люлеят се и политат като пияни, И целият им разсъдък ги напуща.
28 They cried unto the LORD in their trouble, and He brought them out of their distresses.
Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги извежда от утесненията им;
29 He made the storm a calm, so that the waves thereof were still.
Превръща бурята в тишина, И вълните й утихват.
30 Then were they glad because they were quiet, and He led them unto their desired haven.
Тогава те се веселят защото са утихнали; Така Той ги завежда на желаното от тях пристанище.
31 Let them give thanks unto the LORD for His mercy, and for His wonderful works to the children of men!
Да славословят Господа за неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
32 Let them exalt Him also in the assembly of the people, and praise Him in the seat of the elders.
Нека Го и възвисяват в събранието на людете, И нека Го хвалят в заседанието на старейшините.
33 He turneth rivers into a wilderness, and watersprings into a thirsty ground;
Той превръща реки в пустиня, И водни извори в суша,
34 A fruitful land into a salt waste, for the wickedness of them that dwell therein.
Плодородна земя в солена пустота, Поради нечестието на жителите й.
35 He turneth a wilderness into a pool of water, and a dry land into watersprings.
Превръща пустиня във водни езера, И суха земя във водни извори;
36 And there He maketh the hungry to dwell, and they establish a city of habitation;
И там заселва гладните, За да си основават градове за живеене,
37 And sow fields, and plant vineyards, which yield fruits of increase.
И сеят ниви и садят лозя, И си добиват плодове и рожба.
38 He blesseth them also, so that they are multiplied greatly, and suffereth not their cattle to decrease.
Той ги и благославя, тъй щото те много се умножават, И не дава да се намалява добитъкът им.
39 Again, they are minished and dwindle away through oppression of evil and sorrow.
Но пак, те се намаляват и се смиряват От угнетение, бедствие и тъга.
40 He poureth contempt upon princes, and causeth them to wander in the waste, where there is no way.
Той излива презрение върху князете, И ги правят да се скитат в пустиня, гдето няма път;
41 Yet setteth He the needy on high from affliction, and maketh his families like a flock.
А немотният поставя на високо от неволя, И му дава челяд като стадо.
42 The upright see it, and are glad; and all iniquity stoppeth her mouth.
Праведните виждат това и се радват; А всяко беззаконие си затваря устата.
43 Whoso is wise, let him observe these things, and let them consider the mercies of the LORD.
Който е мъдър нека внимава на това; И нека размишляват човеците за Господните милости.
