Lamentations 3
1 I am the man, that hath seene affliction in the rod of his indignation.
Аз съм човек, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.
2 He hath ledde mee, and brought me into darkenes, but not to light.
Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.
3 Surely he is turned against me: he turneth his hand against me all the day.
Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.
4 My flesh and my skinne hath he caused to waxe olde, and he hath broken my bones.
Застари месата ми и кожата ми; строши костите ми.
5 He hath builded against me, and compassed me with gall, and labour.
Издигна против мене укрепления; и окръжи ме с горест и труд.
6 He hath set me in darke places, as they that be dead for euer.
Тури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.
7 He hath hedged about mee, that I cannot get out: he hath made my chaines heauy.
Обгради ме, та да не мога да изляза; отегчи веригите ми.
8 Also when I cry and showte, hee shutteth out my prayer.
Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.
9 He hath stopped vp my wayes with hewen stone, and turned away my paths.
Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.
10 He was vnto me as a beare lying in waite, and as a Lion in secret places.
Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.
11 He hath stopped my wayes, and pulled me in pieces: he hath made me desolate.
Отби настрана пътищата ми, и ме разкъса; направи ме пуст.
12 He hath bent his bow and made me a marke for the arrow.
Запъна лъка Си, и ме постави като прицел на стрела.
13 Hee caused the arrowes of his quiuer to enter into my reines.
Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си.
14 I was a derision to all my people, and their song all the day.
Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.
15 He hath filled me with bitternes, and made me drunken with wormewood.
Насити ме с горчивини, опи ме с пелин.
16 He hath also broken my teeth with stones, and hath couered me with ashes.
При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.
17 Thus my soule was farre off from peace: I forgate prosperitie,
Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.
18 And I saide, My strength and mine hope is perished from the Lord,
И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа.
19 Remembring mine affliction, and my mourning, the wormewood and the gall.
Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.
20 My soule hath them in remembrance, and is humbled in me.
Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.
21 I consider this in mine heart: therefore haue I hope.
Обаче това си наумявам, поради което имам и надежда;
22 It is the Lordes mercies that wee are not consumed, because his compassions faile not.
Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.
23 They are renued euery morning: great is thy faithfulnesse.
Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.
24 The Lord is my portion, sayth my soule: therefore wil I hope in him.
Господ е дял мой, казва душата ми; Затова, ще се надявам на Него.
25 The Lord is good vnto them, that trust in him, and to the soule that seeketh him.
Благ е Господ към ония, които го чакат, към душата, която го търси.
26 It is good both to trust, and to waite for the saluation of the Lord.
Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението то Господа.
27 It is good for a man that he beare the yoke in his youth.
Добро е за човека да носи хомот в младостта си.
28 He sitteth alone, and keepeth silence, because he hath borne it vpon him.
Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.
29 He putteth his mouth in the dust, if there may be hope.
Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.
30 Hee giueth his cheeke to him that smiteth him: he is filled full with reproches.
Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.
31 For the Lord will not forsake for euer.
Защото Господ не отхвърля до века.
32 But though he sende affliction, yet will he haue compassion according to the multitude of his mercies.
Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.
33 For he doeth not punish willingly, nor afflict the children of men,
Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.
34 In stamping vnder his feete all the prisoners of the earth,
Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света,
35 In ouerthrowing the right of a man before the face of the most high,
Да се извраща съда на човека пред лицето на Всевишния,
36 In subuerting a man in his cause: the Lord seeth it not.
Да се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.
37 Who is he then that sayth, and it commeth to passe, and the Lord commandeth it not?
Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?
38 Out of the mouth of the most high proceedeth not euill and good?
Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?
39 Wherefore then is the liuing man sorowfull? man suffreth for his sinne.
Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?
40 Let vs search and try our wayes, and turne againe to the Lord.
Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.
41 Let vs lift vp our hearts with our handes vnto God in the heauens.
Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, който е на небесата, и нека речем:
42 We haue sinned, and haue rebelled, therefore thou hast not spared.
Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.
43 Thou hast couered vs with wrath, and persecuted vs: thou hast slaine and not spared.
Покрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.
44 Thou hast couered thy selfe with a cloude, that our prayer should not passe through.
Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.
45 Thou hast made vs as the ofscouring and refuse in the middes of the people.
Направил си ни като помия и смет всред племената.
46 All our enemies haue opened their mouth against vs.
Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.
47 Feare, and a snare is come vpon vs with desolation and destruction.
Страх и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.
48 Mine eye casteth out riuers of water, for the destruction of the daughter of my people.
Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.
49 Mine eye droppeth without stay and ceaseth not,
Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада.
50 Till the Lord looke downe, and beholde from heauen.
Докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.
51 Mine eye breaketh mine heart because of all the daughters of my citie.
Окото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.
52 Mine enemies chased me sore like a birde, without cause.
Ония, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.
53 They haue shut vp my life in the dungeon, and cast a stone vpon me.
Отнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.
54 Waters flowed ouer mine head, then thought I, I am destroyed.
Води стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.
55 I called vpon thy Name, O Lord, out of the lowe dungeon.
Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.
56 Thou hast heard my voyce: stoppe not thine eare from my sigh and from my cry.
Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;
57 Thou drewest neere in the day that I called vpon thee: thou saydest, Feare not.
Приближил си се в деня, когато Те призовах; рекъл си: Не бой се.
58 O Lord, thou hast maintained the cause of my soule, and hast redeemed my life.
Застъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.
59 O Lord, thou hast seene my wrong, iudge thou my cause.
Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.
60 Thou hast seene all their vengeance, and all their deuises against me.
Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.
61 Thou hast heard their reproch, O Lord, and all their imaginations against me:
Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,
62 The lippes also of those that rose against me, and their whispering against me continually.
Думите на ония, които се подигат против мене, и кроежите им против мене цял ден.
63 Behold, their sitting downe and their rising vp, how I am their song.
Виж, кога седят и кога стават аз им съм песен.
64 Giue them a recompence, O Lord, according to the worke of their handes.
Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;
65 Giue them sorow of heart, euen thy curse to them.
Ще им дадеш, като клетвата Си върху тях, окаменено сърце;
66 Persecute with wrath and destroy them from vnder the heauen, O Lord.
Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.
