Job 3
1 After this opened Job his mouth, and cursed his day.
След това Иов отвори устата си та прокле деня си.
2 And Job answered and said:
Иов, проговаряйки, рече:
3 Let the day perish wherein I was born, And the night which said, There is a man-child conceived.
Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.
4 Let that day be darkness; Let not God from above seek for it, Neither let the light shine upon it.
Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.
5 Let darkness and the shadow of death claim it for their own; Let a cloud dwell upon it; Let all that maketh black the day terrify it.
Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.
6 As for that night, let thick darkness seize upon it: Let it not rejoice among the days of the year; Let it not come into the number of the months.
Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.
7 Lo, let that night be barren; Let no joyful voice come therein.
Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.
8 Let them curse it that curse the day, Who are ready to rouse up leviathan.
Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.
9 Let the stars of the twilight thereof be dark: Let it look for light, but have none; Neither let it behold the eyelids of the morning:
Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;
10 Because it shut not up the doors of my [mother’s] womb, Nor hid trouble from mine eyes.
Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.
11 Why died I not from the womb? Why did I not give up the ghost when my mother bare me?
Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?
12 Why did the knees receive me? Or why the breasts, that I should suck?
Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?
13 For now should I have lain down and been quiet; I should have slept; then had I been at rest,
Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.
14 With kings and counsellors of the earth, Who built up waste places for themselves;
Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;
15 Or with princes that had gold, Who filled their houses with silver:
Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;
16 Or as a hidden untimely birth I had not been, As infants that never saw light.
Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.
17 There the wicked cease from troubling; And there the weary are at rest.
Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.
18 There the prisoners are at ease together; They hear not the voice of the taskmaster.
Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,
19 The small and the great are there: And the servant is free from his master.
Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,
20 Wherefore is light given to him that is in misery, And life unto the bitter in soul;
Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,
21 Who long for death, but it cometh not, And dig for it more than for hid treasures;
Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища,
22 Who rejoice exceedingly, And are glad, when they can find the grave?
Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?
23 [Why is light given] to a man whose way is hid, And whom God hath hedged in?
Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?
24 For my sighing cometh before I eat, And my groanings are poured out like water.
Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.
25 For the thing which I fear cometh upon me, And that which I am afraid of cometh unto me.
Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.
26 I am not at ease, neither am I quiet, neither have I rest; But trouble cometh.
Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.
