Job 19
1 Men Job svarede og sagde:
Тогава Иов в отговор рече:
2 Hvor længe ville I bedrøve min Sjæl og knuse mig med Ord?
До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
3 I have nu ti Gange forhaanet mig, I skammede eder ikke ved at overdøve mig.
Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
4 Og sandelig, om jeg end har faret vild, da bliver jo min Vildfarelse hos mig selv.
Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
5 Dersom I virkelig vilde ophøje eder imod mig og overbevise mig om min Skam,
Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
6 saa forstaar dog, at Gud har forvendt min Sag og har ladet sit Garn omringe mig.
Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
7 Se, jeg raaber over Vold, og jeg faar ikke Svar; jeg skriger, og der er ingen Ret.
Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
8 Han satte Gærde for min Vej, at jeg ikke kan komme over, og han lagde Mørkhed over mine Stier.
Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
9 Han afførte mig min Ære og borttog mit Hoveds Krone.
Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
10 Han nedbrød mig trindt omkring, og jeg for bort; han oprykkede mit Haab som et Træ;
Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
11 og han optændte sin Vrede imod mig og agtede mig over for sig som sine Fjender.
Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
12 Hans Tropper kom til Hobe og banede sig Vej imod mig, og de lejrede sig trindt omkring mit Telt.
Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
13 Han fjernede mine Brødre fra mig, og de, som kende mig, holde sig aldeles fremmede for mig.
Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
14 Mine nærmeste have forladt mig, og mine Kyndinge have glemt mig.
Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
15 De, som bo hos mig i mit Hus, og mine Tjenestepiger agte mig som en fremmed, jeg er bleven en Udlænding for deres Øjne.
Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
16 Jeg kaldte ad min Tjener, og han svarede ikke; med egen Mund maatte jeg bede ham bønligt.
Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.
17 Min Aand er bleven fremmed for min Hustru og min Kærlighed for min Moders Sønner.
Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.
18 Endogsaa Børn foragte mig; staar jeg op, tale de imod mig.
И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
19 Alle de Mænd, som vare i min Fortrolighed, have Vederstyggelighed til mig, og de, som jeg elskede, have vendt sig imod mig.
Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
20 Mine Ben hænge ved min Hud og ved mit Kød, og jeg er netop undsluppen med mine Tænders Hud.
Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.
21 Forbarmer eder over mig, forbarmer eder over mig, I, mine Venner! thi Guds Haand har rørt mig.
Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
22 Hvi forfølge I mig, ligesom Gud, og kunne ikke mættes af mit Kød?
Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
23 Gid dog mine Ord maatte blive opskrevne, gid de maatte blive prentede i en Bog,
О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
24 ja, maatte de med en Jernstil og med Bly blive indhuggede i en Klippe til evig Tid!
Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
25 Og jeg ved, at min Genløser lever, og at han som den sidste skal staa op over Støvet.
Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
26 Og naar min Hud, saaledes sønderslidt, er borte, og jeg er blottet for mit Kød, skal jeg skue Gud,
И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:
27 hvem jeg skal skue som den, der er for mig, og hvem mine Øjne skulle se, og ikke en fremmed; mine Nyrer forsmægte i mit Indre.
Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.
28 Naar I sige: Hvor skulle vi dog forfølge ham! — og Sagens Rod skal være funden i mig —:
Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
29 Da frygter for Sværdet; thi Vreden rammer Misgerninger, som fortjene Sværdet; paa det I skulle vide, at der er Dom til.
Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.
