Psalmi 147
1 Aleluja! Hvalite Jahvu jer je dobar, pjevajte Bogu našem jer je sladak; svake hvale on je dostojan!
Хвалете Господа; защото е добро нещо да пеем хваления на нашия Бог, Защото е приятно, и хвалението е прилично.
2 Jahve gradi Jeruzalem, sabire raspršene Izraelce.
Господ гради Ерусалим, Събира Израилевите заточеници.
3 On liječi one koji su srca skršena i povija rane njihove.
Изцелява съкрушените в сърце И превързва скърбите им.
4 On određuje broj zvijezda, svaku njezinim imenom naziva.
Изброява числото на звездите. Нарича ги всички по име.
5 Velik je naš Gospodin i svesilan, nema mjere mudrosti njegovoj.
Велик е нашият Господ, и голяма и силата Му; Разумът Му е безпределен.
6 Jahve pridiže ponizne, zlotvore do zemlje snizuje.
Господ укрепва кротките, А нечестивите унижава до земята.
7 Pjevajte Jahvi pjesmu zahvalnu, svirajte na citari Bogu našem!
Пейте Господу и благодарете Му. Пейте хваления с арфа на нашия Бог.
8 Oblacima on prekriva nebesa i zemlji kišu sprema; daje da po bregovima raste trava i bilje na službu čovjeku.
Който покрива небето с облаци, Приготвя дъжд за земята, И прави да расте трева по планините;
9 On stoci hranu daje i mladim gavranima kada grakću.
Който дава храна на животните И на гарвановите пилета, които пиукат.
10 Za konjsku snagu on ne mari nit' mu se mile bedra čovječja.
Не се удоволствува в силата на коня, Нито има благоволение в краката на мъжете.
11 Mili su Jahvi oni koji se njega boje, koji se uzdaju u dobrotu njegovu.
Господ има благоволение в ония, които Му се боят, В ония, които уповават на Неговата милост.
12 Slavi Jahvu, Jeruzaleme, hvali Boga svoga, Sione!
Слави Господа, Ерусалиме; Хвали твоя Бог, Сионе;
13 On učvrsti zasune vrata tvojih, blagoslovi u tebi tvoje sinove.
Защото Той закрепява лостовете на твоите порти, Благославя чадата ти всред тебе.
14 On dade mir granicama tvojim, pšenicom te hrani najboljom.
Установява мир в твоите предели, Насища те с най изрядната пшеница.
15 Besjedu svoju šalje na zemlju, brzo trči riječ njegova.
Изпраща заповедтта Си по земята; Словото Му тича много бърже;
16 Kao vunu snijeg razbacuje, prosipa mraz poput pepela.
Дава сняг като вълна, Разпръсва сланата като пепел,
17 On sipa grÓad kao zalogaje, voda mrzne od njegove studeni.
Хвърля леда си като уломъци; Пред мраза Му кой може устоя?
18 Riječ svoju pošalje i vode se tope; dunu vjetrom i vode otječu.
Пак изпраща словото Си и ги разтопява; Прави вятъра си да духа, и водите текат.
19 Riječ svoju on objavi Jakovu, odluke svoje i zakone Izraelu.
Възвестява словото Си на Якова, Повеленията Си и съдбите Си на Израиля.
20 Ne učini tako nijednom narodu: nijednom naredbe svoje ne objavi! Aleluja!
Не е постъпил така с никой друг народ; И те не са познали съдбите Му. Алилуя!
