< 詩篇 2 >
1 【默西亞必勝】萬邦為什麼囂張,眾民為什麼妄想?
Защо се разоряват народите, И племената намислюват суета?
2 世上列民群集一堂,諸侯畢至聚首相商,反抗上主,反抗他的受傅者:
Опълчват се земните царе, И управниците се наговарят заедно, Против Господа и против Неговия помазаник, като казват:
Нека разкъсаме връзките им, И нека отхвърлим от себе си въжетата им.
Тоя, Който седи на небесата, ще се смее; Господ ще им се поругае.
Това ще им продума в гнева Си, И в тежкото Си негодувание ще ги смути, казвайки:
Но Аз поставих Царя Си На Сион, светия Мой хълм.
7 我要傳報上主的聖旨:上主對我說:你是我的兒子,我今日生了你。
Аз ще изявя постановлението; Господ ми каза: Ти си Мой Син; Аз днес те родих.
8 你向我請求,我必將萬民賜你作產業,我必將八極賜你作領地。
Поискай от Мене и Аз ще ти дам народите за твое наследство, И земните краища за твое притежание.
Ще ги съкрушиш с желязна тояга, Ще ги строшиш като грънчарски съд.
10 眾王!你們現在應當自覺,大地掌權者!你們應受教:
Сега, прочее, вразумете се, о царе; Научете се земни съдии.
11 應以敬愛之情事奉上主,戰戰兢兢向祂跪拜叩首;
Слугувайте на Господа със страх, И радвайте се с трепет.
12 以免祂發怒將你們滅於中途,因為祂的怒火發怒非常快速。凡一切投奔祂的人真是有福。
Целувайте Избраника, за да се не разгневи, Та погинете в пътя; Защото скоро ще пламне Неговият гняв. Блажени са всички, които се надяват на Него.