約伯記 4
1 特曼人厄里法次開始說：
Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
2 人若和你講話，你能忍受嗎﹖但誰又能忍住不說﹖
Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
3 看，你曾勸戒過許多人，堅固過軟弱無能的人；
Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
4 你的話扶起了跌倒的人，堅固了膝弱無力的人；
Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
5 但是現今災禍一臨於你，你就萎靡不振；一接觸你，你就沮喪失意。
А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
6 你敬畏天主之情，豈不是你的依靠﹖你完善的行為，豈不是你的希望﹖
В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
7 請想：那有無辜者喪亡﹖那有正直者消逝﹖
Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
8 照我所見：那播種邪惡的，必收邪惡；散佈毒害的，必收毒害。
До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
9 天主一噓氣，他們即滅亡；一發怒氣，他們即消失。
Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
10 獅吼豹嗥完全止息，幼獅的牙齒也被打碎；
Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
11 壯獅因缺獵物而滅絕，牝獅幼子各自東西離散。
Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
12 我竊聽到一句話，我耳聽見細語聲。
Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
13 當人沉睡時，夜夢多幻象；
Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
14 我恐怖戰慄，全身骨頭發抖。
Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
15 寒風掠過我面，使我毛髮悚然。
Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
16 他停立不動，但我不能辨其形狀；我面前出現形影，我聽見細微的聲音：
Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
17 人豈能在天主前自以為義﹖在造他者前，自以為潔﹖
Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
18 看，他的僕役，他還不信；他的使者，他還歸罪，
Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
19 何況那以泥屋為居所，以塵土為基礎的人! 他們為人踐踏，有如蠹蟲；
Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
20 晨昏間即化為齏粉，永遠消亡而無人一顧。
Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
21 幕索如已自斷，他們豈不是因缺少智慧而死亡﹖
Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
