Olcueih 14
1 Hlang cueih nu loh a im a sak dae, anglat long tah a kut neh a koengloeng.
Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
2 BOEIPA aka rhih tah a dueng la cet dae, a longpuei kho aka hmang loh BOEIPA a hnaep.
Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
3 Hlang ang kah a ka ah hoemnah kuhci om tih, aka cueih rhoek kah hmuilai loh amamih te a ngaithuen sak.
В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
4 Saelhung a om pawt vaengah kongduk khaw caih dae, vaito thadueng lamkah canghum cangpai thoeng.
Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
5 Oltak rhoek kah laipai tah a laithae moenih. Tedae a honghi kah laipai long tah laithae ni a sat.
Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
6 Hmuiyoi loh cueihnah a tlap dae a hong ni, mingnah he aka yakming ham tah yoeikoek mai.
Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
7 Hlang ang te a hmai lamloh caeh tak, mingnah olka te na ming pawt ve.
Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
8 Aka thaai kah cueihnah long tah a longpuei te a yakming dae, aka ang kah a anglat tah thailatnah ni.
Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
9 Aka ang loh hmaithennah te a hnael dae, aka thuem long tah a laklo ah kolonah a saii.
Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
10 A hinglu khahingnah loh lungbuei a ming. Te dongah a kohoenah dongah rhalawt loh boi thil pawh.
Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
11 Halang rhoek kah im tah a phae pah vetih aka thuem kah dap tah rhoeng ni.
Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
12 Longpuei he hlang kah mikhmuh ah thuem dae a hmailong ah dueknah longpuei la om.
Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
13 Nueihbu dongah lungbuei loh thak a khoeih tih, a tloihsoi ah kohoenah khaw pha-ueknah la poeh.
Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
14 Lungbuei aka balkhong khaw, hlang then khaw a khosing te amah hah bitni.
Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
15 Hlangyoe long tah olka boeih te a tangnah dae, aka thaai long tah a khokan te a yakming.
Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
16 Aka cueih long tah a rhih tih boethae te a nong tak. Tedae aka ang long tah a paan tih a omtoem.
Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
17 Thintoek bangkek loh a anglat a phoe tih, tangkhuepnah aka khueh hlang khaw a hmuhuet uh.
Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
18 Hlangyoe loh anglat a pang tih, aka thaai rhoek loh mingnah te a muei uh.
Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
19 Hlang thae rhoek te hlang then rhoek kah mikhmuh ah, halang rhoek te hlang dueng kah vongka ah ngam uh ni.
Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
20 Khodaeng te a hui long khaw a hmuhuet tih, hlanglen tah muep a lungnah.
Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
21 A hui taengah aka hnoelrhoeng uh tah tholh tih, mangdaeng kodo aka rhen tah a yoethen.
Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
22 Boethae aka uep rhoek te kho a hmang uh moenih a? Tedae sitlohnah neh uepomnah long tah hnothen ni a caai thil.
Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
23 Patangnah cungkuem loh kumkonah a om sak. Tedae hmuilai dongkah ol bueng ngawn tah tloelnah la poeh.
От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
24 Khuehtawn he aka cueih rhoek kah a rhuisam la om tih, aka ang rhoek tah anglat la anglat coeng.
Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
25 Oltak kah laipai loh hinglu a huul tih, hlangthai palat loh laithae a sat.
Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
26 BOEIPA hinyahnah dongah pangtungnah sarhi khaw om, te dongah a ca rhoek ham hlipyingnah la om.
В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
27 BOEIPA hinyahnah tah hingnah thunsih neh, dueknah hlaeh lamloh aka phaelh sak la om.
Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
28 Pilnam kah cangpai dongah ni manghai kah rhuepomnah khaw a om, namtu a om pawt vaengah mangpa kah porhaknah la om.
Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
29 Thintoek aka ueh tah bahoeng a lungcuei tih, mueihla bangkek loh anglat ni a pomsang.
Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
30 Lungbuei hoeihnah tah pumsa kah hingnah la om tih, thatlainah khaw rhuh keet la poeh.
Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
31 Tattloel aka hnaemtaek loh amah aka saii ni a veet, BOEIPA aka thangpom long tah khodaeng a rhen.
Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
32 Halang tah a boethae ah bung tih, aka dueng tah a dueknah rhangneh ying.
Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
33 Aka yakming kah lungbuei ah cueihnah khaw rhaehrhong tih, hlang ang lakli ah khaw ming uh coeng.
В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
34 Duengnah loh namtom a pomsang tih, tholhnah loh namtu te rhaidaeng la a khueh.
Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
35 Manghai kah kolonah loh sal te a cangbam tih, a thinpom loh yah a bai.
Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
