Захария 7
1 И в четвъртата година на цар Дария Господното слово дойде към Захария, на четвъртия ден от деветия месец, месец Халев.
大流士王第四年九月，就是基斯流月初四日，耶和华的话临到撒迦利亚。
2 А жителите на Ветил бяха пратили Сарасара, Регемелеха и човеците им да искат Господното благоволение,
那时伯特利人已经打发沙利色和利坚米勒，并跟从他们的人，去恳求耶和华的恩，
3 и да говорят на свещениците от дома на Господа на Силите, и на пророците, казвайки: Да плача ли в петия месец, като се отделя, както вече съм правил толкова години?
并问万军之耶和华殿中的祭司和先知说：“我历年以来，在五月间哭泣斋戒，现在还当这样行吗？”
4 Тогава словото на Господа на Силите дойде към мене и рече:
万军之耶和华的话就临到我说：
5 Говори на всичките люде на тая земя и на свещениците, като кажеш: Когато постехте и скърбяхте в петия и в седмия месец през тия седемдесет години, наистина за Мене ли постехте, за Мене?
“你要宣告国内的众民和祭司，说：‘你们这七十年，在五月、七月禁食悲哀，岂是丝毫向我禁食吗？
6 И когато ядяхте и пиехте, не ядяхте ли и не пиехте ли за себе си?
你们吃喝，不是为自己吃，为自己喝吗？
7 Не са ли тия думите, които Господ е говорил чрез предишните пророци, когато Ерусалим бе населен и благоденствуваше, както и околните му градове, и когато южната и полянската страни бяха населени?
当耶路撒冷和四围的城邑有居民，正兴盛，南地高原有人居住的时候，耶和华借从前的先知所宣告的话，你们不当听吗？’”
8 И Господното слово дойде към Захария и рече:
耶和华的话又临到撒迦利亚说：
9 Така е говорил Господ на Силите, като е рекъл: Съдете справедливо и показвайте милост и състрадание всеки към брата си,
“万军之耶和华曾对你们的列祖如此说：‘要按至理判断，各人以慈爱怜悯弟兄。
10 не угнетявайте вдовицата, сирачето, чужденеца, или сиромаха, и никой от вас да не измислюва зло в сърцето си против брата си.
不可欺压寡妇、孤儿、寄居的，和贫穷人。谁都不可心里谋害弟兄。’”
11 Но те отказаха да слушат, оттеглиха плещите си и запушиха ушите си за да не чуват.
他们却不肯听从，扭转肩头，塞耳不听，
12 Дори направиха сърцето си адамат та да не слушат закона и думите, които Господ на Силите бе пратил чрез духа Си чрез предишните пророци; поради което дойде голям гняв от Господа на Силите.
使心硬如金钢石，不听律法和万军之耶和华用灵借从前的先知所说的话。故此，万军之耶和华大发烈怒。
13 Затова, както Той викаше, а те не слушаха, така и те ще викат, казва Господ на Силите, но Аз няма да слушам;
万军之耶和华说：“我曾呼唤他们，他们不听；将来他们呼求我，我也不听！
14 но ще ги разпръсна като с вихрушка между всичките народи, които те не познаваха. Така страната запустя след тях, тъй щото нямаше кой да заминава и да се връща, защото запустиха приятната земя.
我必以旋风吹散他们到素不认识的万国中。这样，他们的地就荒凉，甚至无人来往经过，因为他们使美好之地荒凉了。”
