Захария 6
1 И пак подигнах очите си та погледнах, и, ето четири колесници излизаха изсред две планини; и планините бяха медни,
Andin mana, mǝn yǝnǝ beximni kɵtürüp, ikki taƣ otturisidin tɵt jǝng ⱨarwisining qiⱪⱪanliⱪini kɵrdüm. Taƣlar bolsa mis taƣlar idi.
2 В първата колесница имаше червени коне, във втората колесница черни коне,
Birinqi jǝng ⱨarwisidiki ⱪizil atlar idi; ikkinqi jǝng ⱨarwisidiki ⱪara atlar idi;
3 в третата колесница бели коне, а в четвъртата колесница пъстри пепеляви коне.
üqinqi jǝng ⱨarwisidiki aⱪ atlar, tɵtinqi jǝng ⱨarwisidiki küqlük qipar atlar idi.
4 Тогава проговаряйки рекох на ангела, който говореше с мене: Какви са тия, господарю мой?
Mǝn jawabǝn mǝn bilǝn sɵzlixiwatⱪan pǝrixtidin: «Tǝⱪsir, bular nemǝ?» — dǝp soridim.
5 И отговор ангелът ми рече: Тия са четирите небесни духове, които излизат отпред Господаря на целия свят, пред Когото са стояли.
Pǝrixtǝ manga jawabǝn: «Bular pütkül yǝr-zeminning Igisining ⱨuzuridin qiⱪⱪan asmanlarning tɵt roⱨi.
6 Черните коне, които са в едната колесница, излизат към северната страна, и белите излизат след тях; а пъстрите излизат към южната страна.
Ⱪara atlar ⱪetilƣan ⱨarwa ximaliy zeminlar tǝrǝpkǝ kiridu; aⱪlar ularning kǝynidin mangidu; qiparlar bolsa jǝnubiy zeminlar tǝrǝpkǝ mangidu.
7 Но пепелявите като излязоха поискаха да отидат и обходят света; и той им рече: Идете, обходете. И тъй обходиха света.
Andin muxu küqlük atlar qiⱪip yǝr yüzidǝ uyaⱪ-buyaⱪ kezixkǝ aldiraydu» — dedi. U ularƣa: «Menginglar, yǝr yüzidǝ uyaⱪ-buyaⱪ menginglar» — dedi; ular yǝr yüzidǝ uyaⱪ-buyaⱪ mangdi.
8 Тогава извика към мене та ми говори казвайки: Виж, ония, които излизат към северната страна, успокоиха духа Ми в северната страна.
Wǝ U manga ünlük awazda: «Ⱪara, ximaliy yǝr-zeminlar tǝrǝpkǝ mangƣanlar Mening Roⱨimdiki aqqiⱪni ximaliy zemin tǝrǝptǝ besiⱪturdi» — dedi.
9 И Господното слово дойде към мене и рече:
Pǝrwǝrdigarning sɵzi manga kelip mundaⱪ deyildi: —
10 От върналите се от плен, сиреч, от Хелдая, от Товия и от Иедаия, вземи та дойди в същия ден, и влез в къщата на Иосия Софониевия син, гдето дойдоха от Вавилон,
Sürgün bolup kǝlgǝnlǝrdin, yǝni Ⱨǝlday, Tobiya wǝ Yǝdayadin sowƣatlarni ⱪobul ⱪilƣin; xu küni ular Babildin kelip qüxkǝn ɵygǝ, yǝni Zǝfaniyaning oƣli Yosiyaning ɵyigǝ kirgin;
11 да! Вземи от тях сребро и злато, направи корони и положи ги на главата на великия свещеник Исус Иосиевият син;
xundaⱪ, kümüx wǝ altunni ⱪobul ⱪilƣin, bulardin qǝmbǝrsiman bir tajni toⱪup wǝ tajni Yǝⱨozadakning oƣli bax kaⱨin Yǝxuaning bexiƣa kiygüzgin;
12 и говори му казвайки: Така говори Господ на Силите, Който казва: Ето мъжът, чието име е Отрасъл; Той ще израсте от мястото си, И ще построи храма Господен.
wǝ Yǝxuaƣa: «Samawi ⱪoxunlarning Sǝrdari bolƣan Pǝrwǝrdigar mundaⱪ dǝydu: Ⱪaranglar, «Xah» dǝp atalƣan insan! U ɵz tüwidin ornida xahlinip, Pǝrwǝrdigarning ibadǝthanisini ⱪuridu» — degin.
13 Да! Той ще построи храма Господен; И като приеме славата, Ще седне на престола си като управител; Ще бъде и свещеник на престола си; И съвещание за установление на мир има между двамата.
«Bǝrⱨǝⱪ, Pǝrwǝrdigarning ibadǝthanisini ⱪurƣuqi dǝl xu bolidu; u xu xaⱨanǝ xan-xǝrǝpni zimmisigǝ elip, ɵz tǝhtigǝ olturup ⱨɵküm süridu; u tǝhtkǝ olturidiƣan kaⱨin bolidu; hatirjǝmlik-aramliⱪni elip kelidiƣan ⱨǝmkarliⱪ ular ikkisi arisida bolidu.
14 И короните ще се дават на Елема, на Товия, на Иедаия и на Хена Софониевия син за спомен в Господния храм.
Muxu qǝmbǝrsiman taj Pǝrwǝrdigarning ibadǝthanisida Hǝlǝm, Tobiya, Yǝdayalarƣa wǝ Zǝfaniyaning oƣlining meⱨribanliⱪiƣa bir ǝslǝtmǝ üqün ⱪoyulidu.
15 И далечните люде ще дойдат и ще градят в Господния храм; и ще познаете, че Господ на Силите ме е пратил при вас. А това ще се сбъдне ако послушате внимателно гласа на Господа вашия Бог.
Wǝ yiraⱪta turuwatⱪanlar kelip Pǝrwǝrdigarning ibadǝthanisini ⱪurux hizmitidǝ bolidu; xuning bilǝn silǝr samawi ⱪoxunlarning Sǝrdari bolƣan Pǝrwǝrdigarning Meni ǝwǝtkǝnlikini bilisilǝr; ǝgǝr Pǝrwǝrdigarning awazini kɵngül ⱪoyup anglisanglar bu ix ǝmǝlgǝ axurulidu».
