Захария 4

1 И ангелът, който говореше с мене, се върна и ме събуди, както човек, който се събужда от съня си.

E o anjo que falava comigo voltou e me despertou, tal como se desperta um homem de seu sono.

2 И рече ми: Що виждаш? И рекох: Погледнах и ето светилник цял от злато с чаша отгоре му, със седем светила на него, и със седем цеви на седемте светилника, които са върху му,

E ele me disse: O que vês? E eu respondi: Eis que vejo um castiçal de ouro maciço, com um recipiente de azeite sobre seu topo, e sete lâmpadas sobre ele; e cada uma das sete lâmpadas tinha um tubo em seu topo;

3 и край него две маслинени дървета, едно отдясно на чашата е едно отляво й.

E duas oliveiras junto a ele, uma à direita do recipiente, e uma à esquerda.

4 И проговорих та рекох на ангела, който говореше с мене, като казах: Какви са тия, господарю мой?

E eu perguntei ao anjo que falava comigo, dizendo: Meu senhor, o que é isto?

5 И ангелът, който говореше с мене, в отговор ми рече: Не знаеш ли какви са тия? И рекох: Не зная, господарю мой?

E o anjo que falava comigo respondeu dizendo: Tu não sabes que é isto? E eu disse: Não, meu senhor.

6 Тогава отговаряйки говори ми, като каза: Ето, Господното слово към Зоровавела, което казва: Не чрез сила, нито чрез мощ, Но чрез Духа ми, казва Господ на Силите;

E ele falou comigo, dizendo: Esta é palavra do SENHOR a Zorobabel, que diz: Não [se fará] por força, nem por violência, mas sim por meu espírito, diz o SENHOR dos exércitos.

7 Що си ти, планино велика? Пред Зоровавела - поле! Той ще изнесе връхния камък С възклицание - Благодат! Благодат нему!

Quem és tu, montanha grande? Diante de Zorobabel se tornarás em planície; ele trará a pedra angular com gritos de: Graça! graça seja!

8 При това, Господното слово дойде към мене и рече:

E palavra do SENHOR veio a mim, dizendo:

9 Ръцете на Зоровавела положиха основата на тоя дом; Неговите ръце тоже ще го изкарат; И ще познаеш, че Господ на Силите ме е пратил при вас.

As mãos de Zorobabel fundaram esta casa; também suas mãos a completarão, para que saibais que o SENHOR dos exércitos me enviou até vós.

10 Защото кой презира тоя ден на малките работи? Понеже тия ще се радват, сиреч, тия седем, Които са очите Господни, Тичащи през целия свят, Като видят отвеса в ръката на Зоровавела.

Pois quem despreza o dia das pequenas coisas? Pois esses sete se alegrarão ao verem o prumo na mão de Zorobabel (esses são os olhos do SENHOR, que percorrem toda a terra).

11 Тогава отговаряйки ме рекох: Какви са тия две маслинени дървета отдясно на светилника и отляво.

E eu respondi, perguntando: O que são as duas oliveiras à direita e à esquerda do castiçal?

12 И втори път отговорих, като му казах: Какви са тия две маслинени клончета, които през двете златни цеви изпразват из себе си маслото като злато?

E também lhe perguntei: O que são aqueles dois ramos de oliveiras que estão de lado dos dois tubos de ouro que derramam [azeite] dourado?

13 А той в отговор ми рече: Не знаеш ли какви са те? И рекох: Не зная, господарю мой.

E ele falou comigo, dizendo: Tu não sabes o que é isto? E eu disse: Não, meu senhor.

14 Тогава каза: Те са двамата помазани, които стоят при Господаря на целия свят.

Então ele disse: Estes são os dois ungidos que estão diante do Senhor de toda a terra.