Песен на песните 8
1 Дано ми беше ти като брат, Който е сукал от гърдите на майка ми! Когато те намерих вън щях да те целуна, Да! и никой не щеше да ме презре.
«Aⱨ, apamning kɵksini xoriƣan inimdǝk bolsang’idi! Seni talada uqritar bolsam, sɵyǝttim, Wǝ ⱨeqkim meni kǝmsitmǝytti.
2 Взел бих те и завела В къщата на майка си, за да ме научиш; Напоила бих те с подправено вино И със сок от наровете си.
Mǝn seni yetǝklǝyttim, Apangning ɵyigǝ elip kirǝttim; Sǝn manga tǝlim berǝtting; Mǝn sanga tetitⱪu xarabidin iqküzǝttim; Anarlirimning xǝrbitidin iqküzǝttim.
3 Левицата му би била под главата ми, И десницата му би ме прегръщала.
Uning sol ⱪoli bexim astida bolatti, Uning ong ⱪoli meni silaytti!».
4 Заклевам ви, ерусалимски дъщери, Да не възбудите нито да събудите любовта ми, Преди да пожелае.
«Silǝrgǝ tapilaymǝnki, i Yerusalem ⱪizliri — «Uning waⱪit-saiti bolmiƣuqǝ, Silǝr muⱨǝbbǝtni oyƣatmanglar, ⱪozƣimanglar!»
5 Коя е тая, която идва от пустинята Опираща се на възлюбения си? Аз те събудих под ябълката; Там те роди майка ти, Там те роди родителката ти.
«Daladin qiⱪiwatⱪan bu zadi kim? Ɵz sɵyümlükigǝ yɵlinip?» «Mǝn alma dǝrihi astida seni oyƣatⱪanidim; Axu yǝrdǝ apang tolƣaⱪ yǝp seni dunyaƣa qiⱪarƣanidi; Axu yǝrdǝ seni tuƣⱪuqi tolƣaⱪ yǝp seni qiⱪarƣanidi».
6 Положи ме като печат на сърцето си, Като печат на мишцата си; Защото любовта е силна като смъртта. Ревността е остра като преизподнята, Чието святкане е святкане огнено, пламък най-буен. (Sheol h7585)
«Meni kɵnglünggǝ mɵⱨürdǝk, Bilikinggǝ mɵⱨürdǝk basⱪaysǝn; Qünki muⱨǝbbǝt ɵlümdǝk küqlüktur; Muⱨǝbbǝtning ⱪizƣinixi tǝⱨtisaradǝk rǝⱨimsiz; Uningdin qiⱪⱪan ot uqⱪunliri, — Yaⱨning dǝⱨxǝtlik bir yalⱪunidur! (Sheol h7585)
7 Много води не могат угаси любовта, Нито реките могат я потопи; Ако би дал някой целия имот на дома си за любовта, Съвсем биха го презрели.
Kɵp sular muⱨǝbbǝtni ɵqürǝlmǝydu; Kǝlkünlǝr uni ƣǝrⱪ ⱪilalmaydu; Birsi: «Ɵy-tǝǝlluⱪatlirimning ⱨǝmmisini berip muⱨǝbbǝtkǝ eriximǝn» desǝ, Undaⱪta u adǝm kixining nǝziridin pütünlǝy qüxüp ketidu».
8 Ние имаме малка сестра, и тя няма гърди. Що да направим със сестра си в деня, когато стане дума за нея?
«Bizning kiqik singlimiz bardur, Biraⱪ uning kɵksi yoⱪtur; Singlimizƣa ǝlqilǝr kǝlgǝn künidǝ biz uning üqün nemǝ ⱪilimiz?»
9 Ако бъде стена ще съградим на нея сребърни укрепления; И ако бъде врата, ще я оградим с кедрови дъски.
«Əgǝr u sepil bolsa, Biz uningƣa kümüx munar salimiz; Əgǝr u ixik bolsa, Biz uni kedir tahtaylar bilǝn ⱪaplaymiz».
10 Аз съм стена, и гърдите ми са като стълбовете й; Тогава бях пред очите му като една, която е намерила благоволение.
«Ɵzüm bir sepildurmǝn, Ⱨǝm mening kɵksilirim munarlardǝktur; Xunga mǝn uning kɵz aldida hatirjǝmlik tapⱪan birsidǝk boldum».
11 Соломон имаше лоза във Ваалхамон; Даде лозето на наематели; За плода му всеки трябваше да донесе хиляда сребърника.
«Sulaymanning Baal-Ⱨamonda üzümzari bar idi, Üzümzarini baƣwǝnlǝrgǝ ijarigǝ bǝrdi; Ularning ⱨǝmmisi mewisi üqün ming tǝnggǝ apirip berixi kerǝk idi;
12 Моето лозе, собствеността ми, е под моята власт; Хилядата нека са на тебе Соломоне, И двете на ония, които пазят плода му.
Ɵzümning üzümzarim mana mening aldimda turidu; Uning ming tǝnggisi sanga bolsun, i Sulayman, Xuningdǝk ikki yüz tǝnggǝ mewisini baⱪⱪuqilarƣa bolsun».
13 О ти, която седиш в градините, Другарите внимават на гласа ти; Дай ми и аз да го чуя.
«Ⱨǝy baƣlarda turƣuqi, Ⱨǝmraⱨlar awazingni angliƣusi bar; Mangimu uni anglatⱪuzƣaysǝn».
14 Бързай, възлюбени мои, И бъди като сърне или еленче Върху планините на ароматите.
«I sɵyümlüküm, tez bolǝ, Jǝrǝn yaki yax buƣidǝk bol, Tetitⱪular taƣliri üstidǝ yügürüp!»
