< Песен на песните 8 >

1 Дано ми беше ти като брат, Който е сукал от гърдите на майка ми! Когато те намерих вън щях да те целуна, Да! и никой не щеше да ме презре.
Nenrera amima nenka ra hunka nagri nensarogama mani'nantesina, knare hisine. Na'ankure vahe'mo'za nenagazage'na korora osu, amne kagira antako nehuge'za mago kea osazasine.
2 Взел бих те и завела В къщата на майка си, за да ме научиш; Напоила бих те с подправено вино И със сок от наровете си.
Nagra kavre'na rempima hunami'nea a' nenrera nompinka vusine. Haganentake mnazanteti eri havia hu'nea waini tina kamugenka nenanke'na, haganentake pomigreneti tinena kamugenka nasine.
3 Левицата му би била под главата ми, И десницата му би ме прегръщала.
Hoga kazanu naseni fitara ante harage hunenka, tamaga kazanu nanuki fanki hasine.
4 Заклевам ви, ерусалимски дъщери, Да не възбудите нито да събудите любовта ми, Преди да пожелае.
Jerusalemi kumate a'nemota veamo'ma aravema hu antahintahia tazeri o'otinenunkeno kna fatgo'are egahie huta huvempa hiho.
5 Коя е тая, която идва от пустинята Опираща се на възлюбения си? Аз те събудих под ябълката; Там те роди майка ти, Там те роди родителката ти.
Ina mofamo ka'ma kokana atreno ne-eno, avesima nentea ne'mofo asumpina maserino ne-e? Mofamo'a huno, Negrera'ma atagu'ma nehuno kasegante'nea epoli zafa agafafima mani'nankena kavufga kazeri oti'noe.
6 Положи ме като печат на сърцето си, Като печат на мишцата си; Защото любовта е силна като смъртта. Ревността е остра като преизподнята, Чието святкане е святкане огнено, пламък най-буен. (Sheol h7585)
Taferomofo avaza'a erigiankna hunka, tumoka'amofo agofetu navrenentenka asama nehiaza hunka kazampasanafina nagrike navrento. Na'ankure navesizamofo hankanavemo'a frizamofo hankavemo'ma hiaza huno tusi hankanaveti'ne. Navesizamo'a tusi hankanavetino matipima vahe'ma asenenteankna hu'ne. Navesizamo'a teve anefamo'ma hagana hagana'ma hiaza huno hagana hagana huno marenerie. (Sheol h7585)
7 Много води не могат угаси любовта, Нито реките могат я потопи; Ако би дал някой целия имот на дома си за любовта, Съвсем биха го презрели.
Avesizamofo tevea rama'a timo'a resura osuge, tima hageno esia timo'a avesizana erino vugara osu'ne. Hagi mago ne'mo'ma avesizama mika zago fenonteti'ma tesi'zama hanige'za, vahe'mo'za tusi kiza zokago ke huntegahaze.
8 Ние имаме малка сестра, и тя няма гърди. Що да направим със сестра си в деня, когато стане дума за нея?
Nerasaro'a osi mofa mani'negeno, amima'amo'a oharage'ne. Hagi mago'a vahe'mo'zama a' erintegahune hu'zama hanageta, tagra nerasarona na'a huntegahune?
9 Ако бъде стена ще съградим на нея сребърни укрепления; И ако бъде врата, ще я оградим с кедрови дъски.
Hagi nersaro'ma kuma keginagna'ma huno maniresina, ana kegina agofetura silvareti zaza nona kita manineta kegava huntosine. Hagi agrama kafama maniresina, tagra sida zafagna huneta, kahantera ahekanirentosine.
10 Аз съм стена, и гърдите ми са като стълбовете й; Тогава бях пред очите му като една, която е намерила благоволение.
Nagra kuma keginagna hu'nogeno, amini'amo'a za'za nonkna hu'ne. Hagi navesimanentoa ne'mo'a agrama nenageno'a tusiza huno ananke nakrura nehuno avesinante'ne.
11 Соломон имаше лоза във Ваалхамон; Даде лозето на наематели; За плода му всеки трябваше да донесе хиляда сребърника.
Solomoni'a Ba'al-hamoni kumatera waini hoza ante'neanagi, ana waini hoza vahe'mo'za kegava hu'naze. Hagi ana hozama kegavama hu'neza zagoma troma nehaza vahe'mo'za hozama ante'za zafa rgama tagiza nona'a 1tauseni'a silva zago eme amitere hu'naze.
12 Моето лозе, собствеността ми, е под моята власт; Хилядата нека са на тебе Соломоне, И двете на ония, които пазят плода му.
Hianagi nagri waini hoza nagri su'ankina amigahuankino, Solomoni'a 1tausenia silva zagoa miza osegahie. Hianagi 200'a sekeli zagoreti hozama kegavama nehaza vahera mizana zamigahue.
13 О ти, която седиш в градините, Другарите внимават на гласа ти; Дай ми и аз да го чуя.
Hozafima mani'namoka, nagrane nemaniza vahe'mo'za kagri kagerukura zamagesa ante'za nentahize. Hagi natrege'na kagerura antahi'neno.
14 Бързай, възлюбени мои, И бъди като сърне или еленче Върху планините на ароматите.
Navesima negantomoka gezeriema nehaza afi ve dia afumo'ma nehiaza nehunka, kasefa afi ve dia afumo'ma mananentake zama me'nea agonaramimpima vanoma nehiaza hunka ame hunka nagritega eno.

< Песен на песните 8 >