Песен на песните 4
1 Ето хубава си любезна моя; ето хубава си; Очите ти под булото са като гълъбови; Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаадската планина;
Behold, thou art fair, my love; behold, thou art fair; Thine eyes are [as] doves behind thy veil. Thy hair is as a flock of goats, That lie along the side of mount Gilead.
2 Зъбите ти са като стадо ново-стрижени овци Възлизащи от къпането; Те са всички като близнета, И не липсва ни един между тях
Thy teeth are like a flock [of ewes] that are [newly] shorn, Which are come up from the washing, Whereof every one hath twins, And none is bereaved among them.
3 Устните си като червена прежда, И устата ти прекрасни; Челото ти под булото е Като част от нар;
Thy lips are like a thread of scarlet, And thy mouth is comely. Thy temples are like a piece of a pomegranate Behind thy veil.
4 Шията ти е като Давидовата кула Съградена за оръжейница, Гдето висят хиляда щитчета.- Всички щитове на силни мъже;
Thy neck is like the tower of David Builded for an armory, Whereon there hang a thousand bucklers, All the shields of the mighty men.
5 Двете ти гърди са като две сърнета близнета, Които пасат между кремовете.
Thy two breasts are like two fawns That are twins of a roe, Which feed among the lilies.
6 Догде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките Аз ще отида в планините на смирната и в хълма на ливана.
Until the day be cool, and the shadows flee away, I will get me to the mountain of myrrh, And to the hill of frankincense.
7 Ти си все красива, любезна моя; И недостатък няма в тебе.
Thou art all fair, my love; And there is no spot in thee.
8 Дойди с мене от Ливан, невясто, С мене от Ливан; Погледни от върха на Амана, От върха на Санир и на Ермон, От леговищата на лъвовете, от планините на рисовете.
Come with me from Lebanon, [my] bride, With me from Lebanon: Look from the top of Amana, From the top of Senir and Hermon, From the lions’ dens, From the mountains of the leopards.
9 Пленила си сърцето ми, сестро моя, невясто, Пленила си сърцето ми с един поглед от очите си С една огърлица на шията си.
Thou hast ravished my heart, my sister, [my] bride; Thou hast ravished my heart with one of thine eyes, With one chain of thy neck.
10 Колко е хубава твоята любов, сестро моя, невясто! Колко по-добра е от виното твоята любов, И благоуханието на твоите масла от всякакъв вид аромати!
How fair is thy love, my sister, [my] bride! How much better is thy love than wine! And the fragrance of thine oils than all manner of spices!
11 От устата ти, невясто, капе като мед от пита; Мед и мляко има под езика ти; И благоуханието на дрехите ти е като миризмата на Ливан.
Thy lips, O [my] bride, drop [as] the honeycomb: Honey and milk are under thy tongue; And the smell of thy garments is like the smell of Lebanon.
12 Градина затворена е сестра ми, невястата, Извор затворен, източник запечатан.
A garden shut up is my sister, [my] bride; A spring shut up, a fountain sealed.
13 Твоите издънки са рай от нарове С отборни плодове, кипър с нард,
Thy shoots are an orchard of pomegranates, with precious fruits; Henna with spikenard plants,
14 Нард и шафран, тръстика и канела, С всичките дървета доставящи благоухания като ливан, Смирна и алой, с всичките най-изрядни аромати.
Spikenard and saffron, Calamus and cinnamon, with all trees of frankincense; Myrrh and aloes, with all the chief spices.
15 Градински извор си ти, Кладенец с текуща вода, и поточета от Ливан.
[Thou art] a fountain of gardens, A well of living waters, And flowing streams from Lebanon.
16 Събудете се, северни ветрове, и дойди южни, Повей, в градината ми, за да потекат ароматите й. Нека дойде възлюбеният ми в градината си И яде изрядните си плодове.
Awake, O north wind; and come, thou south; Blow upon my garden, that the spices thereof may flow out. Let my beloved come into his garden, And eat his precious fruits.
