Песен на песните 2
1 Аз съм роза Саронова И долински крем.
L’Époux. Je suis la fleur des champs et le lis des vallées.
2 Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.
Comme le lis entre les épines, ainsi est mon amie entre les filles.
3 Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.
L’Épouse. Comme le pommier est entre les arbres des forêts; ainsi mon bien-aimé est entre les fils des hommes. À l’ombre de celui que j’avais désiré, je me suis assise; et son fruit est doux à ma bouche.
4 Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.
Il m’a introduite dans son cellier à vin: il a ordonné, en moi, la charité.
5 Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.
Soutenez-moi avec des fleurs, fortifiez-moi avec des fruits, parce que je languis d’amour.
6 Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.
Sa main gauche sera sous ma tête, et sa main droite m’embrassera.
7 Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.
L’Époux. Je vous conjure, filles de Jérusalem, par les chevreuils et les cerfs des campagnes, ne dérangez pas et ne réveillez pas la bien-aimée, jusqu’à ce qu’elle-même le veuille.
8 Гласът на възлюбления! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.
L’Épouse, Voix de mon bien-aimé! le voici qui vient, sautant sur les montagnes, franchissant les collines;
9 Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.
Mon bien-aimé est semblable au chevreuil et au faon des biches: le voici qui se tient derrière notre muraille, regardant par les fenêtres, observant au travers des barreaux.
10 Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;
Voilà mon bien-aimé qui parle: Lève-toi, hâte-toi, mon amie, ma colombe, ma toute belle, et viens.
11 Защото, ето, зимата измина, И дъждът престана и отиде си;
Car déjà l’hiver est passé, la pluie est partie, elle s’est retirée.
12 Цветята се явяват по земята, Времето на птичето пеене пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;
Les fleurs ont paru sur notre terre, le temps de tailler la vigne est venu: la voix de la tourterelle a été entendue dans notre terre;
13 По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.
Le figuier a poussé ses figues vertes; les vignes en fleurs ont répandu leur odeur. Lève-toi, mon amie, mon éclatante beauté, et viens;
14 О гълъбице моя, в пукнатините на скалата. В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.
Ma colombe cachée dans les trous de la pierre, dans le creux du mur d’enclos, montre-moi ta face, que ta voix retentisse à mes oreilles; car ta voix est douce et ta face gracieuse.
15 Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.
Prenez-nous les petits renards qui ravagent les vignes: car notre vigne a fleuri.
16 Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе стадото си между кремовете.
Mon bien-aimé est à moi et moi à lui, (qui se repaît parmi les lis)
17 Догде повее дневния хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.
Jusqu’à ce que le jour paraisse et que les ombres s’enfuient. Retourne, sois semblable, mon bien-aimé, au chevreuil et au faon des biches sur les montagnes de Béther.
