Откровение 4
1 След това видях, и ето врата отворени на небето; и предишният глас, който бях чул да говори с мене като тръба, казваше: Възлез тук, и ще ти покажа това, което трябва да стане подире.
Yesikilile sooni iisi nikalolile, nikavweene kuuti umulyango ghudindulilue ku kyanya. Ilisio lila ililongosi, likajovagha nune heene lukelema, likatisagha, “Isagha apa, nikukusona sino sihumila yesikilile sooni iisi.”
2 Начаса се намерих в изстъпление чрез Духа, и, ето, престол беше поставен на небето, и на престола седеше Един.
Nakalingi nikale mwa Mhepo, nikalolile kwe kikale ikitengo kya vutua kivikilue ku kyanya, nhumunu akikalile.
3 И седналият приличаше на камък яспис и сардис; имаше около престола и дъга, наглед като смарагд.
Jumo juno akikalile akavonike ndavule ilivue ilya yaspi nu akiki. Kwelulyale ulu kangigulu ulwafuula lusyungutile ikitengo ikya vutua. Ulukangigulu ulwafula lukavonike ndavule i zumaridi.
4 И около престола имаше двадесет и четири престола, и видях, че на престолите седяха двадесет и четири старци, облечени в бели дрехи, и на главите им златни корони.
Lukisyungukile ikitengo ikya vutua pefilyale ifiinga ifitengo ifya vutua fijigho fiviili na fiine, vano vakikalile kufitengo ifya vutua valyale avaghogholo ifijigjo fivili na vane, vafwasivue amenda amavalafu ni ngela isa sahabu kumatu ghave.
5 И от престола излизаха светкавици и гласове и гърмежи. И пред престола горяха седем огнени светила, които са седемте Божии духове.
Kuhumila pa kitengo ikya vutua lulyahumile ulumuliulwa lagi, ulugulumo nii lagi. Itala lekela lubale sikale sivika pavulongolo pa kitengo ikya vutua, itana sino Mhepo lekela lubale sa Nguluve.
6 И пред престола имаше като стъклено море, подобно на кристал, а всред престола и около него четири живи същества, пълни с очи и отпред и отзад.
Kange pavulongolo pakitengo kya vutua kwejilyale inyanja, jino jiili pavalafu heene kilolelo. Vooni kusyungutila ikitengo kya vutua kwevalyale avanyavwumi vaane, vano valya memile amaso kuvulongolo na kunsana.
7 Първото живо същество приличаше на лъв, второто приличаше на теле, третото имаше като човешко лице, и четвъртото живо същество приличаше на летящ орел.
Ikipelua ikyakwasia ikinya vwumi kilyale heene nyalupala, ikipelua kya vuvili ikinyavwumi kilyale heene ngwada, ikipelua ikya vutatu ikinyavwumi kilyalebni sura heene ja muunhu, ghwopebjula umunya vwumi ghwa vuune jilyale heene masimula jino jitogha ku kyanya.
8 И четирите живи същества, имащи по шест крила, бяха пълни с очи изоколо и извътре; и те не престават денем и нощем да казват: Свят, свят, свят е Господ Бог Всемогъщий, Който бе и Който е, и Който ще бъде.
Ifipelua fya vwumi fiine na fila nakila kilyale na mapika n'tanda, fimemile amaso kukyanya na pasi pa fyeene. pakilo na pamwisi navijika kujova, “Mwimike, mwimike, ghwe Mutua u Nguluve, untemi ghwa vooni, juno kwalyiale, kange pwale, juno ilikwisa.”
9 И когато живите същества принасят слава, почит и благодарение на Този, Който седи на престола и живее до вечни векове, (aiōn g165)
Amasiki ghooni ifipelua ifinya vwumi pano vakahumisie uvwimike, uvwoghopua na pikwoghopaua, naa pihongesia pavulongolo pajuno alikalile pakitengo ikio ikya vutua, umwene juno ikukala kisila na kusila jatu, (aiōn g165)
10 двадесетте и четири старци падат пред седещия на престола, и се кланят на Онзи, Който живее до вечни векове, и полагат короните си пред престола, казвайки: (aiōn g165)
avaghogholo ifijigho fiivili na vaane vakafughime vavuo pavulongolo pa mwene pajuno akikalile ikitengo ikya vutua. Vakinamagha pasi pasjuno ikukala kisila na kusila jaatu na kutagha pasi ingeela sivanave pavulongolo pa kitengo ikya vutua vakatisagha, (aiōn g165)
11 Достоен си, Господи наш и Боже наш, да приемеш, слава, почит и сила; защото Ти си създал всичко, и поради твоята воля всичко е съществувало и е било създадено.
“Unoghilue uve, Mutua ghwiitu Nguluve ghwiitu, pikukwupila uvwimike nu vwoghopua ni ngufu. Ulwakuva ulyapelile ifiinu fyooni na kuvugjane vwako, nakuvughane vwako, kwefililyale kange filyapelilue.”
