Псалми 90
1 Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,
A Prayer of Moses, the man of God. Lord, a habitation Thou — Thou hast been, To us — in generation and generation,
2 Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.
Before mountains were brought forth, And Thou dost form the earth and the world, Even from age unto age Thou [art] God.
3 Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.
Thou turnest man unto a bruised thing, And sayest, Turn back, ye sons of men.
4 Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража.
For a thousand years in Thine eyes [are] as yesterday, For it passeth on, yea, a watch by night.
5 Като с порой ги завличаш; те стават като сън; Заран са като трева, която пораства;
Thou hast inundated them, they are asleep, In the morning as grass he changeth.
6 Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.
In the morning it flourisheth, and hath changed, At evening it is cut down, and hath withered.
7 Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.
For we were consumed in Thine anger, And in Thy fury we have been troubled.
8 Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си
Thou hast set our iniquities before Thee, Our hidden things at the light of Thy face,
9 Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.
For all our days pined away in Thy wrath, We consumed our years as a (meditation)
10 Дните на живота ни са естествено седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години, Но най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.
Days of our years, in them [are] seventy years, And if, by reason of might, eighty years, Yet [is] their enlargement labour and vanity, For it hath been cut off hastily, and we fly away.
11 Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
Who knoweth the power of Thine anger? And according to Thy fear — Thy wrath?
12 Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.
To number our days aright let [us] know, And we bring the heart to wisdom.
13 Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
Turn back, O Jehovah, till when? And repent concerning Thy servants.
14 Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.
Satisfy us at morn [with] Thy kindness, And we sing and rejoice all our days.
15 Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.
Cause us to rejoice according to the days Wherein Thou hast afflicted us, The years we have seen evil.
16 Нека се яви Твоето дело на слугата Ти, И Твоята слава върху чадата им.
Let Thy work appear unto Thy servants, And Thine honour on their sons.
17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.
And let the pleasantness of Jehovah our God be upon us, And the work of our hands establish on us, Yea, the work of our hands establish it!
