Псалми 90
1 Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,
A prayer of Moses [the] man of God O Lord a dwelling place you you have been of us in a generation and a generation.
2 Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.
Before - mountains they were born and you brought forth [the] earth and [the] world and from antiquity until perpetuity you [are] God.
3 Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.
You return humankind to crushed matter and you said return O children of humankind.
4 Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража.
For a thousand years in view your [are] like a day of yesterday that it passes and a watch in the night.
5 Като с порой ги завличаш; те стават като сън; Заран са като трева, която пораства;
You flood them sleep they are in the morning like grass [which] it sprouts up.
6 Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.
In the morning it flourishes and it sprouts up to the evening it withers and it dries up.
7 Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.
For we come to an end in anger your and by rage your we are terrified.
8 Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си
(You set *Q(k)*) iniquities our to before you concealed [sins] our to [the] light of face your.
9 Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.
For all days our they turn in fury your we finish years our like a sigh.
10 Дните на живота ни са естествено седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години, Но най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.
[the] days of Years our in them [are] seventy year[s] and if by strength - eighty year[s] and pride their [is] toil and trouble for it passes away quickly and we flew away!
11 Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
Who? [is] knowing [the] strength of anger your and [is] like fear your fury your.
12 Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.
To count days our thus teach [us] so we may bring a heart of wisdom.
13 Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
Return! O Yahweh until when? and have compassion on servants your.
14 Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.
Satisfy us in the morning covenant loyalty your so let us shout for joy and let us rejoice in all days our.
15 Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.
Make rejoice us according to [the] days [which] you afflicted us [the] years [which] we saw trouble.
16 Нека се яви Твоето дело на слугата Ти, И Твоята слава върху чадата им.
May it appear to servants your deed[s] your and majesty your to children their.
17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.
And let it be - [the] kindness of [the] Lord God our towards us and [the] work of hands our establish! on us and [the] work of hands our establish it.
