Псалми 90
1 Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,
Lord, you have been our dwelling place in all generations.
2 Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.
Before the mountains were brought forth, or ever you had formed the earth and the world, even from everlasting to everlasting, you are God.
3 Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.
You turn man to destruction; and say, Return, you children of men.
4 Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража.
For a thousand years in your sight are but as yesterday when it is past, and as a watch in the night.
5 Като с порой ги завличаш; те стават като сън; Заран са като трева, която пораства;
You carry them away as with a flood; they are as a sleep: in the morning they are like grass which grows up.
6 Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.
In the morning it flourishes, and grows up; in the evening it is cut down, and wither.
7 Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.
For we are consumed by your anger, and by your wrath are we troubled.
8 Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си
You have set our iniquities before you, our secret sins in the light of your countenance.
9 Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.
For all our days are passed away in your wrath: we spend our years as a tale that is told.
10 Дните на живота ни са естествено седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години, Но най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.
The days of our years are three score years and ten; and if by reason of strength they be fourscore years, yet is their strength labor and sorrow; for it is soon cut off, and we fly away.
11 Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
Who knows the power of your anger? even according to your fear, so is your wrath.
12 Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.
So teach us to number our days, that we may apply our hearts to wisdom.
13 Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
Return, O LORD, how long? and let it repent you concerning your servants.
14 Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.
O satisfy us early with your mercy; that we may rejoice and be glad all our days.
15 Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.
Make us glad according to the days wherein you have afflicted us, and the years wherein we have seen evil.
16 Нека се яви Твоето дело на слугата Ти, И Твоята слава върху чадата им.
Let your work appear to your servants, and your glory to their children.
17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.
And let the beauty of the LORD our God be on us: and establish you the work of our hands on us; yes, the work of our hands establish you it.
