Псалми 89
1 Поучение на Етана Езраева. Господи, до века ще възпявам Твоите милости; С устата си ще известявам Твоята вярност из род в род.
O Gospodovih milostih bom prepeval na veke, s svojimi usti bom vsem rodovom razglašal tvojo zvestobo.
2 Защото рекох: Милостта Ти ще се съгради за до века; На самите небеса ще утвърдиш верността Си.
Kajti rekel sem: »Usmiljenje bo zgrajeno na veke, svojo zvestobo boš utrdil v samih nebesih.«
3 Ти каза: Направил съм завет с избрания Си, Заклел съм се на слугата Си Давида, казвайки:
S svojim izbranim sem sklenil zavezo, prisegel sem Davidu, svojemu služabniku:
4 Ще утвърдя потомството ти за винаги, И ще съзидам престола ти из род в род. (Села)
»Tvoje seme bom utrdil na veke in tvoj prestol zgradil za vse rodove.« (Sela)
5 И небесата ще възпяват Твоите чудеса, Господи, Също и Твоята вярност, в събранието на светиите.
Nebesa bodo hvalila tvoje čudeže, oh Gospod, tudi tvojo zvestobo v skupnosti svetih.
6 Защото на небето кой може да се сравни с Господа? Между синовете на силните кой може да се уподоби Господу?
Kajti kdo na nebu bi bil lahko primerjan z Gospodom? Kdo izmed sinov mogočnega bi bil lahko podoben Gospodu?
7 Бог е твърде ужасен в съвета на светиите, И достопочитаем повече от всички, които са около Него.
Boga se je silno bati v zboru svetih in spoštujejo ga vsi tisti, ki so okoli njega.
8 Господи Боже на Силите, кой е могъщ Господ като Тебе? Твоята вярност Те окръжава.
Oh Gospod Bog nad bojevniki, kdo je močan Gospod, podoben tebi ali tvoji zvestobi naokoli tebe?
9 Ти владееш над надигането на морето; Когато се подигат вълните му, Ти ги укротяваш.
Ti vladaš besnenju morja; ko njegovi valovi vstanejo, jih ti umirjaš.
10 Ти си съкрушил Египет като някого смъртно ранен; С мощната си мишца си разпръснал враговете Си.
Zlomil si Rahaba na koščke, kakor nekoga, ki je umorjen, s svojim močnim laktom si razkropil svoje sovražnike.
11 Твои са небесата, Твоя е земята; Вселената и всичко що има в нея - Ти си ги основал.
Nebo je tvoje, tudi zemlja je tvoja; kar se tiče zemeljskega [kroga] in njegove polnosti, si jih ti utemeljil.
12 Север и юг - Ти си ги създал; Тавор и Ермон се радват в името Ти.
Sever in jug, ti si ju ustvaril; Tabor in Hermon se bosta veselila v tvojem imenu.
13 Ти имаш крепка мишца; Силна е ръката Ти, и издигната десницата Ти.
Ti imaš mogočen laket, močna je tvoja roka in visoka je tvoja desnica.
14 Правда и правосъдие са основа на престола Ти; Милост и истина ходят пред Твоето лице.
Pravičnost in sodba sta prebivališče tvojega prestola, usmiljenje in resnica bosta šla pred tvojim obličjem.
15 Блажени людете, които познават възклицанието на тръбите; Та ходят, Господи, в светлината на Твоето лице.
Blagoslovljeno je ljudstvo, ki pozna radosten zvok. Hodili bodo, oh Gospod, v svetlobi tvojega obličja.
16 В Твоето име се радват всеки ден, И с правдата Ти се въздигат;
V tvojem imenu se bodo veselili ves dan in v tvoji pravičnosti bodo povišani.
17 Защото Ти си славата на силата им; И с Твоето благоволение ще се въздигне нашият рог.
Kajti ti si slava njihove moči in v tvoji naklonjenosti bo naš rog povišan.
18 Понеже на Господа принадлежи да бъде наша защита, И на Светия Израилев да бъде наш Цар.
Kajti Gospod je naša obramba in Sveti Izraelov je naš kralj.
19 Тогава Ти говори на светиите Си чрез видение, Като каза: Възложих на един силен да бъде помощ, Възвисих едного избран между людете.
Potem svojemu svetemu spregovoriš v videnju in rečeš: »Položil sem pomoč na nekoga, ki je mogočen, povišal sem enega izbranega izmed ljudstva.
20 Намерих слугата Си Давида; Със светото Си миро го помазах.
Našel sem Davida, svojega služabnika; s svojim svetim oljem sem ga mazilil.
21 Ръката Ми ще го поддържа, И мишцата Ми ще го укрепява.
Z njim bo moja roka utrjena; tudi moj laket ga bo krepil.
22 Неприятелят няма да го изнудва, Нито предадения на нечестие ще го наскърби.
Sovražnik se ne bo maščeval nad njim niti ga sin zlobnosti [ne bo] prizadel.
23 Но Аз ще съкруша пред него противниците му, И ще поразя ония, които го мразят.
Njegove sovražnike bom premagal pred njegovim obrazom in nadlegoval tiste, ki ga sovražijo.
24 А верността Ми и милостта Ми ще бъдат с него; И с Моето име ще се издигне рогът му.
Toda z njim bosta moja zvestoba in moje usmiljenje in v mojem imenu bo povišan njegov rog.
25 Тоже ще туря ръката му над морето, И десницата му над реките.
Njegovo roko bom postavil tudi na morje in njegovo desnico na reke.
26 Той ще извика към Мене: Отец ми си, Бог мой и спасителната ми канара.
Klical bo k meni: ›Ti si moj oče, moj Bog in skala rešitve moje duše.‹
27 При това Аз ще го поставя в положение на първороден, По-горе от земните царе.
Prav tako mu bom dal svojega prvorojenca, višje kakor kralje zemlje.
28 Вечно ще пазя милостта Си за него; И завета Ми ще бъде верен спрямо него.
Svoje usmiljenje bom zanj ohranil na vékomaj in moja zaveza bo trdno stala z njim.
29 Също и потомството му ще направя да продължава до века, И престолът му като дните на небето.
Tudi njegovemu semenu bom storil, da ostane na veke in njegov prestol kakor nebeški dnevi.
30 Чадата му ако оставят закона Ми, И не ходят в съдбите Ми,
Če njegovi otroci zapustijo mojo postavo in ne hodijo po mojih sodbah,
31 Ако престъпят повеленията Ми. И не пазят заповедите Ми,
če prelomijo moje zakone in se ne držijo mojih zapovedi,
32 Тогава ще накажа
potem bom s palico obiskal njihov prestopek in njihovo krivičnost z bičanjem.
33 Но милостта Си не ще оттегля от него, Нито ще изневеря на верността Си.
Vendar pa svoje ljubeče skrbnosti ne bom popolnoma odvzel od njega niti svoji zvestobi [ne bom] pustil, da se izneveri.
34 Няма да наруша завета Си, Нито ще променя това що е излязло из устните Ми.
Svoje zaveze ne bom prelomil niti predrugačil stvari, ki je odšla iz mojih ustnic.
35 За едно нещо се заклех в светостта Си. И няма да излъжа Давида,
Enkrat sem prisegel pri svoji svetosti, da Davidu ne bom lagal.
36 Че потомството му ще трае до века, И престолът му като слънцето пред мене,
Njegovo seme bo ostalo na veke in njegov prestol kakor sonce pred menoj.
37 Като луната, която е утвърдена до века, И е вярна свидетелка на небето. (Села)
Kakor luna bo utrjen na veke in kakor zvesta priča na nebu.« (Sela)
38 Но Ти си отхвърлил помазаника Си, Отказал си се от него, и си му се разгневил.
Toda ti si zavrgel in prezrl, ogorčen si bil s svojim maziljencem.
39 Погнусил си се от завета със слугата Си; Унизил си короната му до земята.
Razveljavil si zavezo svojega služabnika. Njegovo krono si oskrunil in jo vrgel na tla.
40 Съсипал си всичките му огради; Превърнал си крепостта му в развалини. Да! делото на ръцете ни утвъждавай го.
Porušil si vse njegove ograje; njegova oporišča si privedel do propada.
41 Разграбват го всички, които минават по пътя; Стана за укор на съседите си.
Vsi mimoidoči ga plenijo. Graja je svojim sosedom.
42 Възвисил си десницата на противниците му; Зарадвал си всичките му неприятели.
Dvignil si desnico njegovih nasprotnikov; vsem njegovim sovražnikom si storil, da se veselijo.
43 Още си упътил острото на меча му, И не си го укрепил в боя.
Obrnil si tudi ostrino njegovega meča in ga nisi naredil, da se zoperstavi v bitki.
44 Направил си да престане блясъкът му, И тръшнал си престола му на земята.
Njegovi slavi si storil, da preneha in njegov prestol si vrgel na tla.
45 Съкратил си дните на младостта му; Покрил си го със срам. (Села)
Dneve njegove mladosti si skrajšal. Pokril si ga s sramoto. (Sela)
46 До кога, Господи? ще се криеш ли винаги? Ще гори ли като огън гневът Ти?
Doklej, Gospod? Se hočeš skrivati na veke? Bo tvoj bes gorel kakor ogenj?
47 Помни колко е кратко времето ми; За каква суета си създал всичките човешки чада!
Spomni se, kako kratek je moj čas. Zakaj si vse ljudi naredil zaman?
48 Кой човек ще живее без да види смърт, И ще избави душата си от ръката на преизподнята? (Села) (Sheol h7585)
Kateri človek je, kdor živi in ne bo videl smrti? Ali bo svojo dušo osvobodil pred roko groba? (Sela) (Sheol h7585)
49 Где са предишните Твои милости, Господи, Които с клетва си обещал на Давида във верността Си?
Gospod, kje so tvoje prejšnje ljubeče skrbnosti, katere v svoji resnici prisegaš Davidu?
50 Помни, Господи, как са укорявани слугите Ти, Как нося в пазухата си укор от толкова многочислени племена,
Spomni se, Gospod, graje svojih služabnikov; kako v svojih prsih nosim grajo vseh mogočnih ljudi,
51 С който враговете Ти, Господи, укоряваха, С който укоряваха Постъпките на Твоя помезаник.
s čimer so grajali tvoji sovražniki, oh Gospod, s čimer so grajali stopinje tvojega maziljenca.
52 Благословен да бъде Господ до века. Ами и амин!
Blagoslovljen bodi Gospod na vékomaj. Amen in Amen.
