Псалми 89
1 Поучение на Етана Езраева. Господи, до века ще възпявам Твоите милости; С устата си ще известявам Твоята вярност из род в род.
En Undervisning; af Ethan, Esrahiteren. Jeg vil synge om Herrens Naadegerninger evindelig, jeg vil kundgøre din Sandhed med min Mund fra Slægt til Slægt.
2 Защото рекох: Милостта Ти ще се съгради за до века; На самите небеса ще утвърдиш верността Си.
Thi jeg har sagt: Din Naade skal bygges op evindelig, i Himlene skal du grundfæste din Sandhed:
3 Ти каза: Направил съм завет с избрания Си, Заклел съм се на слугата Си Давида, казвайки:
„Jeg har gjort en Pagt med min udvalgte, jeg har tilsvoret David, min Tjener:
4 Ще утвърдя потомството ти за винаги, И ще съзидам престола ти из род в род. (Села)
Evindelig vil jeg stadfæste din Sæd, og jeg har bygget din Trone fra Slægt til Slægt.‟ (Sela)
5 И небесата ще възпяват Твоите чудеса, Господи, Също и Твоята вярност, в събранието на светиите.
Og Himlene, Herre! skulle prise din underfulde Gerning og din Sandhed i de helliges Menighed.
6 Защото на небето кой може да се сравни с Господа? Между синовете на силните кой може да се уподоби Господу?
Thi hvem i Skyen kan maale sig med Herren? hvo er Herren lig iblandt Gudernes Børn?
7 Бог е твърде ужасен в съвета на светиите, И достопочитаем повече от всички, които са около Него.
en Gud saare frygtelig i de helliges hemmelige Raad og forfærdelig over alle, som ere trindt omkring ham!
8 Господи Боже на Силите, кой е могъщ Господ като Тебе? Твоята вярност Те окръжава.
Herre, Gud Zebaoth! hvo er som du stormægtig, o Herre? og din Sandhed er trindt omkring dig.
9 Ти владееш над надигането на морето; Когато се подигат вълните му, Ти ги укротяваш.
Du hersker over det hovmodige Hav; naar dets Bølger rejse sig, da bringer du dem til at lægge sig.
10 Ти си съкрушил Египет като някого смъртно ранен; С мощната си мишца си разпръснал враговете Си.
Du knuste Rahab, saa den blev som den ihjelslagne, du bortspredte dine Fjender med din stærke Arm.
11 Твои са небесата, Твоя е земята; Вселената и всичко що има в нея - Ти си ги основал.
Dig tilhøre Himlene, dig tilhører ogsaa Jorden, du har grundfæstet Jorderige og, hvad deri er.
12 Север и юг - Ти си ги създал; Тавор и Ермон се радват в името Ти.
Du skabte Norden og Sønden, Thabor og Hermon fryde sig i dit Navn.
13 Ти имаш крепка мишца; Силна е ръката Ти, и издигната десницата Ти.
Du har en Arm med Styrke, din Haand er stærk, din højre Haand er ophøjet.
14 Правда и правосъдие са основа на престола Ти; Милост и истина ходят пред Твоето лице.
Retfærdighed og Dom ere din Trones Befæstning, Miskundhed og Sandhed gaa frem for dit Ansigt.
15 Блажени людете, които познават възклицанието на тръбите; Та ходят, Господи, в светлината на Твоето лице.
Saligt er det Folk, som kender Frydesangen; Herre! i dit Ansigts Lys vandre de.
16 В Твоето име се радват всеки ден, И с правдата Ти се въздигат;
I dit Navn skulle de fryde sig den ganske Dag, og i din Retfærdighed ophøjes de.
17 Защото Ти си славата на силата им; И с Твоето благоволение ще се въздигне нашият рог.
Thi du er deres Styrkes Pris, og i din Velbehagelighed ophøjer du vort Horn.
18 Понеже на Господа принадлежи да бъде наша защита, И на Светия Израилев да бъде наш Цар.
Thi Herren er vort Skjold og den Hellige i Israel vor Konge.
19 Тогава Ти говори на светиите Си чрез видение, Като каза: Възложих на един силен да бъде помощ, Възвисих едного избран между людете.
Da talte du til din Hellige i et Syn og sagde: Jeg har beredet Hjælp ved en Kæmpe, jeg har ophøjet en udvalgt ud af Folket.
20 Намерих слугата Си Давида; Със светото Си миро го помазах.
Jeg har fundet David, min Tjener, jeg har salvet ham med min hellige Olie.
21 Ръката Ми ще го поддържа, И мишцата Ми ще го укрепява.
Ved ham skal min Haand holde fast, og min Arm skal styrke ham.
22 Неприятелят няма да го изнудва, Нито предадения на нечестие ще го наскърби.
Fjenden skal ikke plage ham, og en uretfærdig Mand skal ikke trænge ham.
23 Но Аз ще съкруша пред него противниците му, И ще поразя ония, които го мразят.
Men jeg vil sønderknuse hans Modstandere for hans Ansigt og slaa dem, som hade ham.
24 А верността Ми и милостта Ми ще бъдат с него; И с Моето име ще се издигне рогът му.
Men min Sandhed og min Miskundhed skulle være med ham, i mit Navn skal hans Horn ophøjes.
25 Тоже ще туря ръката му над морето, И десницата му над реките.
Og jeg vil udstrække hans Haand til Havet og hans højre Haand til Floderne.
26 Той ще извика към Мене: Отец ми си, Бог мой и спасителната ми канара.
Han skal paakalde mig og sige: Du er min Fader, min Gud og min Frelses Klippe.
27 При това Аз ще го поставя в положение на първороден, По-горе от земните царе.
Og jeg vil gøre ham til den førstefødte, til den højeste over Kongerne paa Jorden.
28 Вечно ще пазя милостта Си за него; И завета Ми ще бъде верен спрямо него.
Jeg vil bevare ham min Miskundhed evindelig, og min Pagt skal holdes ham trolig.
29 Също и потомството му ще направя да продължава до века, И престолът му като дните на небето.
Og jeg vil lade hans Sæd bestaa evindelig, og hans Trone, saa længe Himmelens Dage vare.
30 Чадата му ако оставят закона Ми, И не ходят в съдбите Ми,
Dersom hans Børn forlade min Lov, og de ikke vandre i mine Befalinger,
31 Ако престъпят повеленията Ми. И не пазят заповедите Ми,
dersom de vanhellige mine Skikke og ikke holde mine Bud:
32 Тогава ще накажа
Da vil jeg hjemsøge deres Overtrædelse med Riset og deres Misgerning med Plager.
33 Но милостта Си не ще оттегля от него, Нито ще изневеря на верността Си.
Men min Miskundhed vil jeg ikke tage fra ham og ikke svige min Sandhed.
34 Няма да наруша завета Си, Нито ще променя това що е излязло из устните Ми.
Jeg vil ikke vanhellige min Pagt og ikke forandre det, som er gaaet over mine Læber.
35 За едно нещо се заклех в светостта Си. И няма да излъжа Давида,
Eet har jeg svoret ved min Hellighed, jeg vil ikke lyve for David:
36 Че потомството му ще трае до века, И престолът му като слънцето пред мене,
Hans Sæd skal blive evindelig, og hans Trone som Solen for mig;
37 Като луната, която е утвърдена до века, И е вярна свидетелка на небето. (Села)
den skal befæstes som Maanen evindelig; og Vidnet i Skyen er trofast. (Sela)
38 Но Ти си отхвърлил помазаника Си, Отказал си се от него, и си му се разгневил.
Men nu har du forkastet og foragtet ham, du er fortørnet paa din Salvede.
39 Погнусил си се от завета със слугата Си; Унизил си короната му до земята.
Du har tilintetgjort Pagten med din Tjener, du har vanhelliget hans Krone ned i Støvet.
40 Съсипал си всичките му огради; Превърнал си крепостта му в развалини. Да! делото на ръцете ни утвъждавай го.
Du har nedrevet alle hans Mure, du har bragt Ødelæggelse over hans Befæstninger.
41 Разграбват го всички, които минават по пътя; Стана за укор на съседите си.
Alle, som gik forbi paa Vejen, have plyndret ham, han er bleven til Spot for sine Naboer.
42 Възвисил си десницата на противниците му; Зарадвал си всичките му неприятели.
Du har ophøjet hans Modstanderes højre Haand, du har glædet alle hans Fjender.
43 Още си упътил острото на меча му, И не си го укрепил в боя.
Ja, du lader hans skarpe Sværd vige tilbage og har ikke ladet ham bestaa i Krigen.
44 Направил си да престане блясъкът му, И тръшнал си престола му на земята.
Du har ladet hans Glans høre op og kastet hans Trone til Jorden.
45 Съкратил си дните на младостта му; Покрил си го със срам. (Села)
Du har forkastet hans Ungdoms Dage, du har skjult ham med Haan. (Sela)
46 До кога, Господи? ще се криеш ли винаги? Ще гори ли като огън гневът Ти?
Hvor længe, Herre! vil du skjule dig evindelig? hvor længe skal din Harme brænde som Ild?
47 Помни колко е кратко времето ми; За каква суета си създал всичките човешки чада!
Kom i Hu, hvad en Levetid er, til hvilken Forfængelighed du har skabt alle Menneskens Børn?
48 Кой човек ще живее без да види смърт, И ще избави душата си от ръката на преизподнята? (Села) (Sheol h7585)
Hvo er den Mand, som lever og ikke skal se Døden? som kan fri sin Sjæl fra Dødsrigets Vold? (Sela) (Sheol h7585)
49 Где са предишните Твои милости, Господи, Които с клетва си обещал на Давида във верността Си?
Herre! hvor ere dine forrige Naadegerninger, som du tilsvor David i din Sandhed?
50 Помни, Господи, как са укорявани слугите Ти, Как нося в пазухата си укор от толкова многочислени племена,
Herre! kom dine Tjeneres Forsmædelse i Hu, som jeg bærer i min Barm, den fra alle de mange Folkefærd,
51 С който враговете Ти, Господи, укоряваха, С който укоряваха Постъпките на Твоя помезаник.
med hvilken dine Fjender have bespottet, Herre! med hvilken de have bespottet din Salvedes Fodspor.
52 Благословен да бъде Господ до века. Ами и амин!
Lovet være Herren evindelig! Amen, ja, amen.
