Псалми 88
1 Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе
Господе Боже, Спаситељу мој, дању вичем и ноћу пред Тобом.
2 Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.
Нек изађе преда Те молитва моја, пригни ухо своје к јауку мом;
Јер је душа моја пуна јада, и живот се мој примаче паклу. (Sheol h7585)
4 Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,
Изједначих се с онима који у гроб одлазе, постадох као човек без силе,
5 Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.
Као међу мртве бачен, као убијени, који леже у гробу, којих се више не сећаш, и који су од руке Твоје далеко.
6 Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.
Метнуо си ме у јаму најдоњу, у таму, у бездану.
7 Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села)
Отежа ми гнев Твој, и свима валима својим удараш ме.
8 Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.
Удаљио си од мене познанике моје, њима си ме омразио; затворен сам, и не могу изаћи.
9 Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.
Око моје усахну од јада, вичем Те, Господе, сав дан, пружам к Теби руке своје.
10 На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите ще станат и ще Те хвалят? (Села)
Еда ли ћеш на мртвима чинити чудеса? Или ће мртви устати и Тебе славити?
11 В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в мястото на погибелта
Еда ли ће се у гробу приповедати милост Твоја, и истина Твоја у труљењу?
12 Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела, И правдата Ти в земята на забравените?
Еда ли ће у тами познати чудеса Твоја, и правду Твоју где се све заборавља?
13 Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.
Али ја, Господе, к Теби вичем, и јутром молитва моја срета Те.
14 Господи, защо отхвърли душата ми? Защо криеш лицето Си от мене?
Зашто, Господе, одбацујеш душу моју, и одвраћаш лице своје од мене?
15 От младини съм угнетен и бера душа; Търпя твоите ужаси, и в изумление съм.
Мучим се и издишем од удараца, подносим страхоте Твоје, без надања сам.
16 Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.
Гнев Твој стиже ме, страхоте Твоје раздиру ме.
17 Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.
Оптечу ме сваки дан као вода, стежу ме одсвуда.
18 Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.
Удаљио си од мене друга и пријатеља; познаници моји сакрили су се у мрак.
