Псалми 88
1 Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе
Maschil di Heman Ezrahita, [che è] un cantico di salmo, [dato] al Capo de' Musici, dei figliuoli di Core, per cantar[lo] sopra Mahalat O SIGNORE Iddio della mia salute, Io grido di giorno [e] di notte, nel tuo cospetto.
2 Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.
Venga la mia orazione in tua presenza; Inchina il tuo orecchio al mio grido.
Perciocchè l'anima mia è sazia di mali; E la mia vita è giunta infino al sepolcro. (Sheol h7585)
4 Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,
Io son reputato del numero di quelli che scendono nella fossa; Io son simile ad un uomo [che] non [ha più] forza alcuna.
5 Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.
Io [sono] spacciato fra i morti, Come gli uccisi che giacciono nella sepoltura, De' quali tu non ti ricordi più; E [che] son ricisi dalla tua mano.
6 Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.
Tu mi hai posto in una fossa bassissima, In tenebre, in [luoghi] profondi.
7 Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села)
L'ira tua si è posata sopra me, E tu [mi] hai abbattuto con tutti i tuoi flutti. (Sela)
8 Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.
Tu hai allontanati da me i miei conoscenti, Tu mi hai renduto loro grandemente abbominevole; [Io son] serrato, e non posso uscire.
9 Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.
L'occhio mio è doglioso d'afflizione; O Signore, io grido a te tuttodì, Io spiego a te le palme delle mie mani.
10 На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите ще станат и ще Те хвалят? (Села)
Opererai tu alcuna maraviglia inverso i morti? I trapassati risorgeranno essi, per celebrarti? (Sela)
11 В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в мястото на погибелта
La tua benignità si narrerà ella nel sepolcro? [E] la tua verità nel [luogo del]la perdizione?
12 Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела, И правдата Ти в земята на забравените?
Le tue maraviglie si conosceranno esse nelle tenebre? E la tua giustizia nella terra dell'obblio?
13 Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.
Ora quant'è a me, o Signore, io grido a te; [E] la mia orazione ti si fa incontro la mattina.
14 Господи, защо отхвърли душата ми? Защо криеш лицето Си от мене?
Perchè scacci, o Signore, l'anima mia? [Perchè] nascondi il tuo volto da me?
15 От младини съм угнетен и бера душа; Търпя твоите ужаси, и в изумление съм.
Io [son] povero, e vengo meno fin dalla [mia] giovanezza; Io porto i tuoi spaventi, [e] ne sto in forse.
16 Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.
Le tue ire mi son passate addosso; I tuoi terrori mi hanno deserto;
17 Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.
Mi han circondato come acque tuttodì; Tutti quanti mi hanno intorniato.
18 Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.
Tu hai allontanati da me amici e compagni; I miei conoscenti [son nascosti nelle] tenebre.
