Псалми 88
1 Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе
The song of salm, to the sones of Chore, to victorie on Mahalat, for to answere, the lernyng of Heman Ezraite. Lord God of myn helthe; Y criede in dai and nyyt bifore thee.
2 Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.
Mi preier entre bifore thi siyt; bowe doun thin eere to my preier.
For my soule is fillid with yuels; and my lijf neiyede to helle. (Sheol h7585)
4 Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,
I am gessid with hem that goon doun in to the lake; Y am maad as a man with outen help,
5 Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.
and fre among deed men. As men woundid slepinge in sepulcris, of whiche men noon is myndeful aftir; and thei ben put awei fro thin hond.
6 Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.
Thei han put me in the lower lake; in derke places, and in the schadewe of deth.
7 Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села)
Thi strong veniaunce is confermed on me; and thou hast brouyt in alle thi wawis on me.
8 Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.
Thou hast maad fer fro me my knowun; thei han set me abhomynacioun to hem silf. I am takun, and Y yede not out;
9 Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.
myn iyen weren sijk for pouert. Lord, Y criede to thee; al dai Y spredde abrood myn hondis to thee.
10 На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите ще станат и ще Те хвалят? (Села)
Whethir thou schalt do merueils to deed men; ether leechis schulen reise, and thei schulen knouleche to thee?
11 В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в мястото на погибелта
Whether ony man in sepulcre schal telle thi merci; and thi treuthe in perdicioun?
12 Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела, И правдата Ти в земята на забравените?
Whether thi merueilis schulen be knowun in derknessis; and thi riytfulnesse in the lond of foryetyng?
13 Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.
And, Lord, Y criede to thee; and erli my preier schal bifor come to thee.
14 Господи, защо отхвърли душата ми? Защо криеш лицето Си от мене?
Lord, whi puttist thou awei my preier; turnest awei thi face fro me?
15 От младини съм угнетен и бера душа; Търпя твоите ужаси, и в изумление съм.
I am pore, and in traueils fro my yongthe; sotheli Y am enhaunsid, and Y am maad low, and disturblid.
16 Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.
Thi wraththis passiden on me; and thi dredis disturbliden me.
17 Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.
Thei cumpassiden me as watir al dai; thei cumpassiden me togidere.
18 Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.
Thou madist fer fro me a frend and neiybore; and my knowun fro wretchidnesse.
