Псалми 88
1 Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе
A Song, a Psalm of the sons of Korah; for the Leader; upon Mahalath Leannoth. Maschil of Heman the Ezrahite. O LORD, God of my salvation, what time I cry in the night before Thee,
2 Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.
Let my prayer come before Thee, incline Thine ear unto my cry.
For my soul is sated with troubles, and my life draweth nigh unto the grave. (Sheol h7585)
4 Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,
I am counted with them that go down into the pit; I am become as a man that hath no help;
5 Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.
Set apart among the dead, like the slain that lie in the grave, whom Thou rememberest no more; and they are cut off from Thy hand.
6 Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.
Thou hast laid me in the nethermost pit, in dark places, in the deeps.
7 Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села)
Thy wrath lieth hard upon me, and all Thy waves Thou pressest down. (Selah)
8 Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.
Thou hast put mine acquaintance far from me; Thou hast made me an abomination unto them; I am shut up, and I cannot come forth.
9 Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.
Mine eye languisheth by reason of affliction; I have called upon Thee, O LORD, every day, I have spread forth my hands unto Thee.
10 На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите ще станат и ще Те хвалят? (Села)
Wilt Thou work wonders for the dead? Or shall the shades arise and give Thee thanks? (Selah)
11 В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в мястото на погибелта
Shall Thy mercy be declared in the grave? or Thy faithfulness in destruction?
12 Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела, И правдата Ти в земята на забравените?
Shall Thy wonders be known in the dark? and Thy righteousness in the land of forgetfulness?
13 Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.
But as for me, unto Thee, O LORD, do I cry, and in the morning doth my prayer come to meet Thee.
14 Господи, защо отхвърли душата ми? Защо криеш лицето Си от мене?
LORD, why castest Thou off my soul? Why hidest Thou Thy face from me?
15 От младини съм угнетен и бера душа; Търпя твоите ужаси, и в изумление съм.
I am afflicted and at the point of death from my youth up; I have borne Thy terrors, I am distracted.
16 Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.
Thy fierce wrath is gone over me; Thy terrors have cut me off.
17 Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.
They came round about me like water all the day; they compassed me about together.
18 Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.
Friend and companion hast Thou put far from me, and mine acquaintance into darkness.
