Псалми 81
1 За първия певец, на гетския инструмент. Асафов псалом. Пейте радостно на Бога наша сила; Възкликнете към Якововия Бог.
Sing aloud to God our strength: make a joyful noise to the God of Jacob.
2 Запейте псалом и звънете тъпанче. Благозвучна арфа и псалтир.
Take a psalm, and bring here the tambourine, the pleasant harp with the psaltery.
3 Засвирете с тръба на новолуние, На пълнолуние, в деня на нашия празник.
Blow up the trumpet in the new moon, in the time appointed, on our solemn feast day.
4 Защото това е закон за Израиля, Наредба от Якововия Бог.
For this was a statute for Israel, and a law of the God of Jacob.
5 Той го заповяда за заявление всред Иосифа. Когато излезе против Египетската земя, Гдето чух език, който не познавах.
This he ordained in Joseph for a testimony, when he went out through the land of Egypt: where I heard a language that I understood not.
6 Отстраних рамото му изпод товар; Ръцете му се отърваха от кош.
I removed his shoulder from the burden: his hands were delivered from the pots.
7 В скръбно време и ме призова, и Аз те избавих; Отговорих ти в скришно място на гръма Изпитах те при водите на Мерива. (Села)
You called in trouble, and I delivered you; I answered you in the secret place of thunder: I proved you at the waters of Meribah. (Selah)
8 Слушайте, люде Мои, и ще заявя пред вас, Израилю, ако би Ме послушал:
Hear, O my people, and I will testify to you: O Israel, if you will listen to me;
9 Да няма всред тебе чужди богове, И да се не поклониш на чужд бог,
There shall no strange god be in you; neither shall you worship any strange god.
10 Аз съм Господ твоят Бог. Който те възведох из Египетската земя; Отвори широко устата си, и ще ги изпълня.
I am the LORD your God, which brought you out of the land of Egypt: open your mouth wide, and I will fill it.
11 Но людете Ми не послушаха гласа Ми; Израил не Ме искаше.
But my people would not listen to my voice; and Israel would none of me.
12 Затова ги оставих да вървят по упорството на сърцето си, За да ходят по своите си намерения.
So I gave them up to their own hearts’ lust: and they walked in their own counsels.
13 Дано Ме бяха слушали людете Ми, Да беше ходил Израил по Моите пътища!
Oh that my people had listened to me, and Israel had walked in my ways!
14 Скоро бих покорил неприятелите им, И срещу противниците им бих обърнал ръката Си,
I should soon have subdued their enemies, and turned my hand against their adversaries.
15 Даже ненавистниците на Господа щяха да се преструват за покорни Нему; А благоденственото време на тия щеше да трае за винаги;
The haters of the LORD should have submitted themselves to him: but their time should have endured for ever.
16 И Той щеше да ги храни с най-изрядната пшеница; И с мед от скала щях да те наситя.
He should have fed them also with the finest of the wheat: and with honey out of the rock should I have satisfied you.
