Псалми 78
1 Асафово поучение. Слушайте, люде мои, поучението ми: Приклонете ушите си към думите на устата ми.
An Instruction of Asaph. Give ear, O my people, to my law, Incline your ear to sayings of my mouth.
2 Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.
I open with a simile my mouth, I bring forth hidden things of old,
3 Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,
That we have heard and do know, And our fathers have recounted to us.
4 Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дала, които извърши,
We do not hide from their sons, To a later generation recounting praises of Jehovah, And His strength, and His wonders that He hath done.
5 Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват чадата си,
And He raiseth up a testimony in Jacob, And a law hath placed in Israel, That He commanded our fathers, To make them known to their sons.
6 За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада.
So that a later generation doth know, Sons who are born, do rise and recount to their sons,
7 За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,
And place in God their confidence, And forget not the doings of God, But keep His commands.
8 И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.
And they are not like their fathers, A generation apostate and rebellious, A generation! it hath not prepared its heart, Nor stedfast with God [is] its spirit.
9 Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.
Sons of Ephraim — armed bearers of bow, Have turned in a day of conflict.
10 Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,
They have not kept the covenant of God, And in His law they have refused to walk,
11 А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.
And they forget His doings, And His wonders that He shewed them.
12 Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис
Before their fathers He hath done wonders, In the land of Egypt — the field of Zoan.
13 Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.
He cleft a sea, and causeth them to pass over, Yea, He causeth waters to stand as a heap.
14 Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.
And leadeth them with a cloud by day, And all the night with a light of fire.
15 Разцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.
He cleaveth rocks in a wilderness, And giveth drink — as the great deep.
16 И изведе потоци из канарата, И направи да потекат води като реки.
And bringeth out streams from a rock, And causeth waters to come down as rivers.
17 Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.
And they add still to sin against Him, To provoke the Most High in the dry place.
18 Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си,
And they try God in their heart, To ask food for their lust.
19 И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
And they speak against God — they said: 'Is God able to array a table in a wilderness?'
20 Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?
Lo, He hath smitten a rock, And waters flow, yea, streams overflow. 'Also — bread [is] He able to give? Doth He prepare flesh for His people?'
21 Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;
Therefore hath Jehovah heard, And He sheweth Himself wroth, And fire hath been kindled against Jacob, And anger also hath gone up against Israel,
22 Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаваха, че ще ги избави.
For they have not believed in God, Nor have they trusted in His salvation.
23 При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,
And He commandeth clouds from above, Yea, doors of the heavens He hath opened.
24 Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.
And He raineth on them manna to eat, Yea, corn of heaven He hath given to them.
25 Всеки ядеше ангелски хляб; Прати им храна до насита.
Food of the mighty hath each eaten, Venison He sent to them to satiety.
26 Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.
He causeth an east wind to journey in the heavens, And leadeth by His strength a south wind,
27 Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;
And He raineth on them flesh as dust, And as sand of the seas — winged fowl,
28 И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.
And causeth [it] to fall in the midst of His camp, Round about His tabernacles.
29 И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.
And they eat, and are greatly satisfied, And their desire He bringeth to them.
30 А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им бе в устата им,
They have not been estranged from their desire, Yet [is] their food in their mouth,
31 Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.
And the anger of God hath gone up against them, And He slayeth among their fat ones, And youths of Israel He caused to bend.
32 При всичко това те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.
With all this they have sinned again, And have not believed in His wonders.
33 Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.
And He consumeth in vanity their days, And their years in trouble.
34 Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;
If He slew them, then they sought Him, And turned back, and sought God earnestly,
35 И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.
And they remember that God [is] their rock, And God Most High their redeemer.
36 Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;
And — they deceive Him with their mouth, And with their tongue do lie to Him,
37 Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.
And their heart hath not been right with Him, And they have not been stedfast in His covenant.
38 Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;
And He — the Merciful One, Pardoneth iniquity, and destroyeth not, And hath often turned back His anger, And waketh not up all His fury.
39 И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.
And He remembereth that they [are] flesh, A wind going on — and it returneth not.
40 Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
How often do they provoke Him in the wilderness, Grieve Him in the desolate place?
41 Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!
Yea, they turn back, and try God, And the Holy One of Israel have limited.
42 Не си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника,
They have not remembered His hand The day He ransomed them from the adversary.
43 Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,
When He set His signs in Egypt, And His wonders in the field of Zoan,
44 И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;
And He turneth to blood their streams, And their floods they drink not.
45 Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,
He sendeth among them the beetle, and it consumeth them, And the frog, and it destroyeth them,
46 И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци
And giveth to the caterpillar their increase, And their labour to the locust.
47 Как порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,
He destroyeth with hail their vine, And their sycamores with frost,
48 И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;
And delivereth up to the hail their beasts, And their cattle to the burning flames.
49 Как изля върху тях пламенния Си гняв, Негодувание, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието,
He sendeth on them the fury of His anger, Wrath, and indignation, and distress — A discharge of evil messengers.
50 Изравни пътя за гнева Си, Но пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;
He pondereth a path for His anger, He kept not back their soul from death, Yea, their life to the pestilence He delivered up.
51 Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама,
And He smiteth every first-born in Egypt, The first-fruit of the strong in tents of Ham.
52 А людете Си изведе като овци и заведе ги като стадо в пустинята,
And causeth His people to journey as a flock, And guideth them as a drove in a wilderness,
53 И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри;
And He leadeth them confidently, And they have not been afraid, And their enemies hath the sea covered.
54 Как ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,
And He bringeth them in unto the border of His sanctuary, This mountain His right hand had got,
55 И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.
And casteth out nations from before them, And causeth them to fall in the line of inheritance, And causeth the tribes of Israel to dwell in their tents,
56 Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му,
And they tempt and provoke God Most High, And His testimonies have not kept.
57 Но връщаха се назад, и обхождаха се неверно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.
And they turn back, And deal treacherously like their fathers, They have been turned like a deceitful bow,
58 Защото Го разгневиха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
And make Him angry with their high places, And with their graven images make Him zealous,
59 Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,
God hath heard, and sheweth Himself wroth. And kicketh exceedingly against Israel.
60 Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,
And He leaveth the tabernacle of Shiloh, The tent He had placed among men,
61 И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
And He giveth His strength to captivity, And His beauty into the hand of an adversary,
62 Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследстовото Си.
And delivereth up to the sword His people, And with His inheritance shewed Himself angry.
63 Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.
His young men hath fire consumed, And His virgins have not been praised.
64 Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.
His priests by the sword have fallen, And their widows weep not.
65 Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;
And the Lord waketh as a sleeper, As a mighty one crying aloud from wine.
66 И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.
And He smiteth His adversaries backward, A reproach age-during He hath put on them,
67 При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;
And He kicketh against the tent of Joseph, And on the tribe of Ephraim hath not fixed.
68 Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.
And He chooseth the tribe of Judah, With mount Zion that He loved,
69 Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.
And buildeth His sanctuary as a high place, Like the earth, He founded it to the age.
70 Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овците;
And He fixeth on David His servant, And taketh him from the folds of a flock,
71 Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.
From behind suckling ones He hath brought him in, To rule over Jacob His people, And over Israel His inheritance.
72 Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.
And he ruleth them according to the integrity of his heart, And by the skilfulness of his hands leadeth them!
