Псалми 77
1 За първия певец, по Едутуна, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.
To the chief Musician, to Jeduthun, A Psalm of Asaph. I cried unto God with my voice, [even] unto God with my voice; and he gave ear unto me.
2 В деня на неволята си търсих Господа, Нощем прострях ръката си към Него без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.
In the day of my trouble I sought the Lord: my sore ran in the night, and ceased not: my soul refused to be comforted.
3 Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села)
I remembered God, and was troubled: I complained, and my spirit was overwhelmed. (Selah)
4 Удържаш очите ми в не спане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.
Thou holdest mine eyes waking: I am so troubled that I cannot speak.
5 Размислих за древните дни, За годините на старите времена.
I have considered the days of old, the years of ancient times.
6 Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва като казва:
I call to remembrance my song in the night: I commune with mine own heart: and my spirit made diligent search.
7 Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?
Will the Lord cast off for ever? and will he be favourable no more?
8 Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?
Is his mercy clean gone for ever? doth [his] promise fail for evermore?
9 Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села)
Hath God forgotten to be gracious? hath he in anger shut up his tender mercies? (Selah)
10 Тогава рекох: Това е слабост за мене Да мисля, че десницата на Всевишния се изменява.
And I said, This [is] my infirmity: [but I will remember] the years of the right hand of the most High.
11 Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата извършени от Тебе в древността,
I will remember the works of the LORD: surely I will remember thy wonders of old.
12 И ще размишлявам върху всички що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.
I will meditate also of all thy work, and talk of thy doings.
13 Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както истинският Бог?
Thy way, O God, [is] in the sanctuary: who [is so] great a God as [our] God?
14 Ти си Бог, който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.
Thou [art] the God that doest wonders: thou hast declared thy strength among the people.
15 Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села)
Thou hast with [thine] arm redeemed thy people, the sons of Jacob and Joseph. (Selah)
16 Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.
The waters saw thee, O God, the waters saw thee; they were afraid: the depths also were troubled.
17 Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.
The clouds poured out water: the skies sent out a sound: thine arrows also went abroad.
18 Гласът на гърма Ти бе вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.
The voice of thy thunder [was] in the heaven: the lightnings lightened the world: the earth trembled and shook.
19 През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.
Thy way [is] in the sea, and thy path in the great waters, and thy footsteps are not known.
20 Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.
Thou leddest thy people like a flock by the hand of Moses and Aaron.
